Въпрос
Кои са избраните от Бог?
Отговор
Казано просто, „избраните от Бог“ са онези, които Бог е предопределил за спасение. Те са „избрани“, защото тази дума обозначава представата за избиране. На всеки четири години в САЩ се „избира“ президент – т.е. избира се кой ще служи тази служба. Същото се отнася за Бог и тези, които ще бъдат спасени; Бог избира тези, които ще бъдат спасени. Това са избраните от Бог.
Както представлява, представата за Божието избиране на тези, които ще бъдат спасени, не е противоречива. Това, което е противоречиво, е как и по какъв начин Бог избира тези, които ще бъдат спасени. През църковната история е имало две основни виждания за доктрината за избора (или предопределеността). Едното гледище, което ще наречем предварително или предузнателно гледище, учи, че Бог чрез Своето всезнание знае онези, които с течение на времето ще изберат по своя собствена свободна воля да положат своята вяра и доверие в Исус Христос за своето спасение. Въз основа на това божествено знание Бог избира тези хора „преди основаването на света“ (Ефесяни 1:4). Това виждане се поддържа от мнозинството американски евангелисти.
Второто основно виждане е Августиновото, което по същество учи, че Бог не само божествено избира онези, които ще имат вяра в Исус Христос, но също божествено избира да даде на тези хора вярата да повярват в Христос. С други думи, Божият избор за спасение не се основава на предузнание за инидвидуалната вяра, а се основава на свободна, суверенна милост на Всемогъщия Бог. Бог избира хората за спасение и след време тези хора ще повярват, защото Бог ги е избрал.
Разликата се свежда до това: кой има крайния избор в спасението – Бог или човек? При първото гледище (предварителното гледище) човек има контрол; неговата свободна воля е суверенна и става определящият фактор при Божия избор. Бог може да осигури начина за спасение чрез Исус Христос,, но човек тряБва да избере Христос за себе си, за да направи спасението реално. Накрая това виждане прави Бог безсилен и Го ограбва от Неговия суверенитет. Това гледище поставя Създателя на милостта на създанието; ако Бог иска хората на небето, Той трябва да се надява, че човек свободно ще избере Неговия начин за спасение. В действителност предварителното гледище за избора изобщо не е гледище за избор, защото Бог реално не избира – Той само потвърждава. Човекът е този, който е крайният избирател.
При Августиновото гледище Бог е в контрол; Той е този, който по Своята собствена суверенна воля свободно избира онези, които ще спаси. Той не само избира тези, които ще спаси, но всъщност извършва тяхното спасение. Вместо просто да прави спасението възможно, Бог избира тези, които ще спаси, и после ги спасява. Това виждане поставя Бог на Неговото точно място като Творец и Суверен.
Августиновото виждане не е без собствени проблеми. Критиците са твърдели, че това гледище ограбва човек от неговата свободна воля. Ако Бог избира тези, които ще бъдат спасени, тогава каква е разликата човек да вярва? Защо да проповядва благовестието? Нещо повече, ако Бог избира според Своята суверенна воля, тогава как можем да бъдем отговорни за действията си? Това са все добри и справедливи въпроси, които имат нужда от отговор. Добър пасаж за отговор на тези въпроси е Римляни 9, най-дълбокият пасаж, който се занимава с Божия суверенитет при избора.
Контекстът на пасажа произтича от Римляни 8, който завършва с висока кулминационна точка на хвала: „Понеже съм уверен, че нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римляни 8:38-39). Това води Павел да разгледа как един юдеин може да отговори на това твърдение. Въпреки че Исус дошъл при изгубените деца на Израил и въпреки че ранната църква била предимно еврейска по състав, благовестието се разпространявало сред езичниците много по-бързо отколкото сред евреите. Всъщност повечето евреи виждали благовестието като препятствие (1 коринтяни 1:23) и отхвърляли Исус. Това би довело средния евреин да се чуди дали Божия план за избор се е провалил, тъй като повечето евреи отхвърлили посланието на благовестието.
Навсякъде в Римляни 9 Павел систематично показва, че Божият суверенен избор е бил в сила от самото начало. Той започва с решаващо твъдение: „не всички ония са Израил, които са от Израиля“ (Римляни 9:6). Това означава, че не всички хора от етническия Израил (тоест тези с произход от Авраам, Исаак и Яков) принадлежат на истинския Израил (избраните от Бог). Като преглежда историята на Израил Павел показва, че Бог е избрал Исаак пред Измаил и Яков пред Исав. Само за в случай че някой си помисли, че Бог е избрал тези хора въз основа на вярата или добрите дела, които те щели да извършат в бъдеще, той добавя: „макар че близнаците [Яков и Исав] не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава“ (Римляни 9:11).
При това положение някой може да бъде изкушен да обвини Бог в несправедливи действия. Павел предвидил това обвинение в стих 14 като заявява просто, че Бог по никакъв начин не е неспаведлив. „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля" (Римляни 9:15). Бог е суверен над Своето творение. Той е свободен да избира тези, които ще избере, и Той е свободен да отмине онези, които ще отмине. Творението няма право да обвинява Твореца, че е несправедлив. Самата мисъл, че творението може да застане да съди Твореца, е абсурдна за Павел и тя трябва също така да е абсудна за всеки християнин. Равносметката на Римляни 9 доказва тази позиция.
Както беше вече споменато, има и други пасажи, които говорят в по-малка степен по темата за Божиите избрани (Йоан 6:37-45 и Ефесяни 1:3-14, да посочим два). Смисълът е, че Бог е предопределил да изкупи остатъка от човечеството за спасение. Тези избрани хора били избрани преди сътворението на света и тяхното спасение е завършено в Христос. Както казва Павел: „Защото, който предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя, а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави“ (Римляни 8:29-30).
English
Кои са избраните от Бог?
