Въпрос
Какво е значението на празния гроб?
Отговор
От най-ранния апостолски период истинността на празния гроб – библейската истина, че гробът на Исус от Назарет е бил намерен празен от Неговите ученици — е в центъра на провъзгласяването на християнството. Всичките четири евангелия описват с малки разлики обстоятелствата около откриването на празния гроб (Матей 28:1–6; Марк 16:1–7; Лука 24:1–12; Йоан 20:1–12). Но има ли достатъчно добри причини да мислим, че тези твърдения са исторически точни? Може ли непредубеденият изследовател да заключи, че по всяка вероятност гробът на Исус е бил намерен празен в тази първа великденска сутрин? Има няколко аргумента, които убеждават доста историци, че гробът, в който е бил погребан Исус, наистина е бил намерен празен в неделята след Неговото разпъване на кръст.
Първо, мястото на гроба на Исус би трябвало да е известно както на християните, така и на нехристияните. Въпреки че е вярно, че повечето жертви на разпъване на кръст или били хвърляни в гроб, запазен за обикновени престъпници, или просто оставяни на кръста за храна на птиците и други животни, които се хранят с мърша, случаят с Исус бил различен. Историческите анали показват, че Исус е бил погребан в гробницата на Йосиф от Ариматея, член на Синедриона, същата група, която била дирижирала екзекуцията на Исус. Мнозина скептични новозаветни учени са убедени, че погребването на Исус от Йосиф от Ариматея е невъзможно да е било християнска измислица. Като се има предвид разбираемата враждебност на най-ранните християни към Синедриона, чиито членове те смятали за тежко отговорни за смъртта на своя Учител, е слабо вероятно Исусовите последователи да са измислили традиция за член на Синедриона, който е използвал собствената си гробница, за да погребе Исус по достопочтен начин.
Нещо повече, скорошни археологически разкопки показват, че стилът на гробницата, описвана в разказите за погребението в евангелията (акрозалия или гроб-пейка) бил широко използван от богаташите и други изтъкнати хора. Такова описание отговаря точно на известното за Йосиф от Ариматея. В допълнение, Ариматея бил незначителен град, който нямал никакъв библейски символизъм и не е съществувала друга погребална традиция. Изчезва всяко сериозно съмнение, че Исус е бил погребан в гробницата на Йосиф.
Не трябва да се пренебрегва значението на тези факти, тъй като членовете на Синедриона би трябвало да знаят със сигурност местонахождението на гробницата на Йосиф и следователно и къде е бил погребан Исус. И ако местонахождението на Исусовия гроб е било известно на еврейските власти, би било почти невъзможно за християнското движение да добие сила в Ерусалим, градът, известен като мястото, където Исус е бил погребан. Не биха ли могли някои от еврейските религиозни водачи да се разходят до гробницата на Йосиф и да удостоверят това твърдение? Не са ли били членовете на Синедриона напълно мотивирани да докарат трупа на Исус (ако е бил наличен) и веднъж за винаги да сложат край на слуховете за възкръсналия Исус? Фактът, че християнството започнало да привлича новоповярвали в Ерусалим, ни показва, че никакъв труп не е бил докаран въпреки пълната мотивация на еврейските религиозни водачи да сторят същото. Ако разпънатото тяло на Исус беше изфабрикувано, християнското движение, съсредоточено върху възкръсналия Исус, щеше да получи смъртоносен удар.
Второ, празният гроб е загатнат в най-ранната устна формула, цитирана от апостол Павел в 1 Коринтяни 15. Въпреки че всичките четири евангелия свидетелстват за празния гроб на Исус, нашето най-ранно загатване за празния гроб идва от апостол Павел. Докато пише до църквата в Коринт през около 55 г. н.е. Павел цитира устна формула (или верую), която повечето учени вярват, че той е получил от апостолите Петър и Яков точно пет години след разпъването на Исус (Галатяни 1:18–19). Павел заявява: „Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте" (1 Коринтяни 15:3–5). Когато Павел пише „….че бе погребан, че биде възкресен…", силно се подразбира (като се има предвид фарисейското минало на Павел), че гробът, в който бил погребан Исус, е бил празен. За фарисей като Павел това, което се полага при погребението, се издига при възкресението. Като се има предвид, че източникът на Павел за това верую най-вероятно били ерусалимските апостоли и тяхната близост с въпросните събития, цитирането на тази устна формула от Павел дава силно доказателство, че Исусовият гроб е намерен празен и че този факт е бил широко известен в раннохристиянската общност. Често повтаряното възражение, че Павел не знаел за празния гроб, получава отговор, когато виждаме, че навсякъде Павел учел, че Исусовото възкресение било с телесна природа (Римляни 8:11; Филипяни 3:21). За Павел възкресение, което няма за резултат празен гроб, би било противоречие на термините.
Трето, изглежда, че има силно удостоверяване на съществуването на празния гроб от противниците. Първото свидетелство идва от страниците на евангелието на Матей, където Матей разказва, че самите еврейски лидери признали празния гроб (Матей 28:13–15). Те твърдели, че учениците били дошли и откраднали тялото на Исус. Като се вземе предвид времевата близост на евангелието на Матей с въпросните събития, такова твърдение би могло лесно да се опровергае, ако било невярно. Тъй като ако Матей лъжел, неговият разказ за еврейския отклик на празния гроб би могъл лесно да бъде подложен на съмнение, тъй като мнозина от съвременниците на събитията били още живи, когато евангелието на Матей се разпространявало първоначално. Но защо те обвинили учениците в кражба на тялото на Исус, ако в гроба все още се намирал трупа на Исус? Контраобвинението от евреите предполага, че гробът бил празен.
Обвинението от евреите, че учениците са откраднали тялото на Исус се потвърждава от християнския апологет Юстин Мъченик в средата на втори век („Диалог с Трифо", 108) и после отново около 200 г. н.е. от църковния отец Тертулиан („Де Спектакулис", 30). Юстин и Тертулиан са си взаимодействали с еврейските участници в дискусиите от тяхното време и били в състояние да знаят какво казват техните еврейски опоненти. Те не разчитали само на евангелието на Матей за информация. Тъй като Юстин и Тертулиан споменават специални подробности извън евангелието на Матей. Всъщност всичките трима автори цитират подробности, неспоменати от другите. Въз основа на тези съображения изглежда, че е имало ранно еврейско признаване на празния гроб.
Четвърто, всичките четири евангелия разказват, че гробът на Исус бил открит празен от жени. Този момент е специално важен като се има предвид патриархалното естество на Палестина от първи век. Въпреки че е вярно, че при много ограничени обстоятелства на жените се разрешавало да свидетелстват в съда, в еврейското общество от първи век свидетелството на жена струвало по-малко от това на мъж. Ако скалъпвахте история в опит да убедите другите, че Исус е възкръснал, никога нямаше да използвате жени като основен свидетел. Всяка нагласена история би използвала мъжете ученици като Петър, Йоан или Андрей, че са открили празния гроб, тъй като свидетелството на мъже би придало на историята така нужната достоверност.
Но евангелията разказват, че докато мъжете ученици на Исус треперели от страх, укрили се от властите, жените били първите свидетели на празния гроб. Няма никаква причина ранната църква да съчини такъв сценарий, освен ако не е истина. Защо ранните християни изобразили мъжете водачи като страхливци и поставили жените в ролята на първи свидетели? Казват, че една от тези посочени жени свидетелки (Мария Магдалена) била обсебена от седем демона по-рано в живота си, като това я правело дори по-недостоверен свидетел в очите на мнозина. И все пак, въпреки тези недостатъци на свидетелите, най-ранните християни настоявали, че първите свидетели за празния гроб били всъщност жените. Най-вероятното обяснение за това настояване е, че тези жени били първите свидетели на празния гроб и че най-ранните християни не искали да лъжат за това въпреки неговото потенциално смущаващо естество.
Всички тези четири аргумента помагат да предоставим кумулативно доказателство, че гробът на Исус Христос бил празен на първия ден от Великден. Особено показателно е заключението на историка Майкъл Грант, самият той скептик относно възкресението на Исус: „…ако приложим същия вид критерии, които можем да приложим към всички други древни литературни източници, тогава свидетелството е твърдо и достатъчно достоверно, за да доведе до заключението, че гробът наистина е бил намерен празен."
Разбира се в историята има повече отколкото един празен гроб. Причината гробът да бъде намерен празен е, че погребаният човек е възкръснал от мъртвите. Исус не само опразнил гроба Си, но се и появил на много хора индивидуално (Лука 24:34) и групово (Матей 28:9; Йоан 20:26–30; 21:1–14; Деяния 1:3–6; 1 Коринтяни 15:3–7). И възкресението Му от мъртвите било най-сигурното доказателство, че Той бил Този, който Той твърдял, че е (Матей 12:38–40; 16:1–4)—възкръсналият Божи Син, нашата единствена надежда за спасение.
English
Какво е значението на празния гроб?
