Въпрос
Защо идеята за вечно осъждение е отвратителна за много хора?
Отговор
За много хора идеята за вечно осъждение и мъчение е трудна за възприемане, особено когато има толкова различни течения в съвременната култура. Защо това е така? Библията е пределно ясна, че адът е реално място. Христос говори повече за ада, отколкото за небето. Не само Сатана и неговите слуги ще бъдат наказани там, но всеки, който отхвърля Исус Христос ше прекара вечността заедно с тях. Желанието да се отхвърли или промени доктрината за ада не намалява силата на огнените пламъци, нито го прави да изчезне. Въпреки това, идеята за вечното осъждение е отричана от мнозина и ето някои причини за това:
Влиянието на съвременната мисъл. В това постмодерно време се отива прекалено далеч в стремежа никой да не бъде обиден и за много хора библейската доктрина за ада се разглежда именно като агресивна и обидна – прекалено груба, старомодна и безчувствена. Мъдростта на този свят е насочена към този живот, без да се мисли за живота в отвъдното.
Страх. Идеята за преживяването на едно безкрайно, съзнателно наказание без всякаква надежда е наистина плашеща перспектива. Много хора по-скоро биха пренебрегнали причината за страха, вместо да се справят с нея библейски. Истината е, че адът трябва да бъде плашещо място като се вземе предвид, че е създаден за дявола и неговите паднали ангели (Мат. 25:41).
Неправилен възглед за Божията любов. Много хора отхвърлят идеята за вечното осъждение защото вярват, че един любящ Бог може да възпре хората да попаднат цяла вечност в едно такова ужасно място като ада. Все пак, Божията любов не отменя Неговата справедливост, Неговата праведност и Неговата святост. По същия начин Неговата справедливост не отменя Неговата любов. Всъщност, Божията любов ни е осигурила начин да избегнем Неговия гняв: жертвата на Исус Христос на кръста (Йоан 3:16-18).
Оправдаване на греха. За някои хора е шокиращо нечестно да се възмездява с вечно наказание за греховете през живота. Други отхвърлят идеята за ада, защото в тяхното съзнание, грехът не е чак толкова лошо нещо. Със сигурност не толкова лош, че да осигурява вечно мъчение. Разбира се, обикновено е нашият собствен грях, който е оправдаван. Другите може и да заслужават да отидат в ада – убийци и други подобни. Това отношение разкрива едно неразбиране за универсалната зла природа на греха. Проблемът идва от настояването за това, че сме добри, което пренебрегва мислите за осъждението и отхвърля истините на Римл. 3:10 („Няма праведен нито един“). Именно злото на беззаконието е причината Христос да отиде на кръста. Бог мрази греха дори до смърт.
Необичайни теории. Друга причина хората да отхвърлят идеята за вечното осъждение е, че са били научени на алтернативни теории. Една такава теория е универсализма, която казва, че всеки човек по един или друг начин ще отиде в рая. Друга теория е анихиализма, според която се признава, че има ад, но се отрича неговата вечна природа. Анихиалистите вярват, че тези, които отидат в ада ще умрат и ще спрат да съществуват (т.е. ще бъдат унищожени – от англ. аnnihilated). Тази теория разглежда ада като временно наказание. И двете теории са представяни като възможни обяснения на библейското учение за ада, но всъщност, и двете теории дават предимство на човешкото мнение пред божественото откровение.
Непълно учение. Много съвременни пастори вярват в доктрината за ада, но я смятат за прекалено деликатна тема за проповед. Това само повече допринася до отричането на ада в днешно време. Членовете на църкви, където не се проповядва за ада са невежи по отношение на това, което Библията учи по този въпрос и са в потенциална опасност да бъдат заблудени по темата. Отговорността на пастора е да се „подвизава във вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 1:3), а не да избира от Библията едни части за сметка на други.
Играта на Сатана. Първата лъжа на Сатана беше да отрече осъждението. В Едемската градина змията каза на Ева, „никак няма да умрете“ (Битие 3:4). Това е все още една от главните тактики на Сатана. „За тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.” (2 Коринтяни 4:4). Тази заблуда предизвиква духовна слепота и включва отричане на Божиите святи завети. Ако убедиш невярващите, че няма да има осъждение, то те ще кажат „яж, пий и се весели“ и няма да ги е грижа за бъдещето.
Ако разбираме природата на Създателя няма да ни е трудно да разберем и концепцията за ада. „Той е Канарата; делата Му са съвършени; защото всичките Му пътища са справедливи,
Бог на верността е и няма неправда в Него; праведен и справедлив е Той.” (Второзаконие 32:4) Неговото желание е никой да не погине, но всички да дойдат до покаяние (2 Петрово 3:9).
Да се отрича библейското учение за ада е все едно да казваш, „Ако аз бях на мястото на Бог, нямаше да направя ада по този начин.“ Проблемът с този начин на мислене е духовната гордост – всъщност, ние казваме, че можем да подобрим Божия план. Все пак, обаче, ние не сме попо-умни от Бога; ние нито сме по-любящи, нито сме по-справедливи. Да се отхвърля или променя библейската доктрина за ада носи една тъжна ирония, която един автор описва по следния начин: Единственият резултат от опитите, независимо колко добронамерени, да се омаловажни ада е, че повече хора ще отидат там.“
English
Защо идеята за вечно осъждение е отвратителна за много хора?
