Въпрос
Вяра или страх – какво казва Библията за това?
Отговор
Вярата и страхът не могат да съществуват заедно. Вярата е описана в Евреи 11:1 като "увереност в това, което не се вижда". Това е абсолютно вярно, че Бог постоянно работи зад кулисите във всяка област на живота ни, дори когато няма видими доказателства в подкрепа на този факт. От друга страна, страхът, просто казано, е неверие или слаба вяра. Когато неверието вземе връх в мислите ни, страхът завладява емоциите ни. Освобождаването ни от страха и тревогите се основава на вярата, която е точно обратното на неверието. Трябва да разберем, че вярата не е нещо, което можем да създадем у себе си. Вярата е дар (Ефесяни 2:8-9), а верността е описана като плод (или характеристика), който се произвежда в живота ни от Светия Дух (Галатяни 5:22-23). Вярата на християнина е увереност в Бога, Който ни обича, Който знае мислите ни и се грижи за най-дълбоките ни нужди. Тази вяра продължава да расте, докато изучаваме Библията и разбираме качествата на Неговия удивителен характер. Колкото повече научаваме за Бога, толкова повече можем да видим как Той действа в живота ни и толкова по-силна става вярата ни.
Растящата вяра е това, което желаем да имаме и което Бог желае да създаде в нас. Но как в ежедневието си можем да развием вяра, която побеждава страховете ни? Библията казва, че „вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.(Римл. 10:17). Внимателното изучаване на Божието Слово е от първостепенно значение за изграждането на силна вяра. Бог иска да Го познаваме и да разчитаме изцяло на Неговите указания за живота ни. Именно чрез слушането, четенето и размишляването върху Писанията започваме да изпитваме силна, уверена вяра, която изключва тревогите и страха. Прекарването на време в молитва и тихо поклонение развива взаимоотношения с нашия Небесен Отец, които ни превеждат дори през най-тъмните нощи. В Псалмите виждаме образа на Давид, който също като нас е преживявал моменти на страх. Псалм 56:3 разкрива неговата вяра чрез следните думи: „Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам." Псалм 119 е изпълнен със стихове, които изразяват начина, по който Давид цени Божието Слово: „От все сърце Те потърсих; недей ме оставя да се заблудя от заповедите Ти… (ст. 10)…За правилата Ти ще размишлявами Твоите пътища ще зачитам." (ст. 15); „В сърцето си опазих Твоето слово, за да не съгрешавам пред Тебе." (ст. 11). Това са думи, които съдържат мъдрост и за нас днес.
Бог е благ и разбира нашите слабости, но Той изисква от нас да вървим напред с вяра, а Библията ясно казва, че вярата не узрява и не укрепва без изпитания. Изпитанията са най-ефективният Божи инструмент за развиване на силна вяра. Този подход е очевиден в Писанието. Бог превежда всеки от нас през страшни ситуации и когато се научим да се подчиняваме на Божието Слово и му позволим да изпълни мислите ни, откриваме, че всяко изпитание се превръща в стъпало към по-силна и по-дълбока вяра. То ни дава онази способност да кажем: "Той ме подкрепи в миналото, ще ме преведе през днешния ден и ще ме подкрепи в бъдещето!" Бог действа именно по този начин в живота на Давид.
Когато Давид отиде като доброволец да се бие с Голиат, той казва: „Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец." (1 Царе 17:37). Давид познава Бога, Който го е подкрепял в опасни ситуации в миналото. Той е видял и изпитал Божията сила и закрила в живота си и това е развило в него безстрашна вяра.
Божието Слово е богато на обещания, които можем да вземем и да поискаме за себе си. Когато сме изправени пред финансови проблеми, Филипяни 4:19 ни казва „ А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус. " Ако се притесняваме за бъдещето, Псалм 32:8 ни напомня, че Бог казва: „Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми.” В болест можем да си спомним какво казва Римляни 5:3-5, "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда. А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух." Ако някой се обърне срещу нас, можем да се утешим с думите на Римляни 8:31, „…ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас!“ През целия си живот ще продължаваме да се сблъскваме с различни изпитания, които биха могли да ни накарат да се страхуваме, но Бог ни уверява, че можем да имаме истински мир във всяка ситуация: "и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус."(Филипяни 4:7).
English
Вяра или страх – какво казва Библията за това?
