Въпрос
Какво казва Библията за съдбата ?
Отговор
Това е много сложен въпрос и ние ще започнем с това, което Библията не учи. Обикновено за съдбата се мисли като за предопределен ход на събитията, които са извън човешкия контрол. Типичният отговор на вярата в съдбата е примирението - ако не можем да променим съдбата, защо тогава изобщо да се опитваме? Каквото и да се случи, то се случва и ние не можем да направим нищо по въпроса. Това се нарича "фатализъм" и не е библейско.
Фатализмът е основна предпоставка на исляма, който изисква пълно подчинение на суверенитета на Аллах. Фатализмът е широко разпространен и в индуизма; всъщност именно фаталистичният възглед за живота спомага за запазването на кастовата система в Индия. Гръцката митология разказва за Мойраите или Съдбите - три богини, представяни като тъкачки на човешкия живот. Техните решения не могат да бъдат отменени или анулирани дори от други богове. И отново, фатализмът не е библейска концепция.
Съдба - нашата свободна воля
Библията учи, че човекът е създаден със способността да прави морален избор и че носи отговорност за този избор. Грехопадението на човека не е предопределено събитие, в което Адам и Ева са нещастни жертви на Бога-кукловод. Напротив, Адам и жена му са имали възможността да изберат послушание (със съпътстващото го благословение) или непослушание (с последващото го проклятие). Те са знаели какъв ще бъде резултатът от тяхното решение и са понесли отговорност за това (Битие 3).
Тази тема за отговорността за нашите решения продължава в цялото Писание. "Който сее беззаконие, ще пожъне бедствие и жезълът на буйството му ще изчезне." (Притчи 22:8). "От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните – само оскъдност." (Притчи 14:23). "... Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея" (Римляни 13:3).
Когато в Библията се говори за съдба, това често е във връзка със съдбата, която хората сами са си навлекли: "щото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, живеят като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел ..." (Филипяни 3:18-19). "Това е пътят на безумните; но пак идващите след тях хора одобряват думите им ..." (Псалм 49:13). "Онзи, който прелюбодейства с жена, е безумен. Който прави това, би погубил душата си." (Притчи 6:32). "... и те бяха съдени – всеки според делата си." (Откровение 20:13).
Ние съгрешаваме, защото сме избрали да съгрешаваме. Не можем да обвиняваме "съдбата", "късмет", "предопределението" или Бога. В Яков 1:13-14 се казва: "Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;".
Интересно е, че много хора, които избират да съгрешат, се дразнят от негативните последици на своя грях. "Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа." (Притчи 19:3). Това е много проницателен стих. Когато човек по глупост съсипе живота си, той може все пак да настоява да обвини Бога или може би "съдбата". По този начин той продължава да упорства в своето безумие.
Писанието също така учи, че ние избираме да имаме вяра. Често повтаряната в Писанието заповед да вярваме предполага, че имаме избор по този въпрос. "... и не бъди невярващ, а вярващ ..." (Йоан 20:27; вж. също Деяния 16:31; 19:4).
Съдба - Божият суверенитет
За да не се заблуждаваме, ние не сме суверенни господари на съдбата си. Само Бог е суверен. Неговият суверенен контрол се нарича "провидение". Той е решил да ни даде свободна воля и е създал морална вселена, в която законът за причината и следствието е реалност. Но Бог е Бог и във вселената няма "случайности".
Един всемъдър и всемогъщ Бог трябва да има план, така че не бива да ни изненадва, че в Библията се говори за божествен план. Тъй като Божият план принадлежи на Бога, той е свят, мъдър и благосклонен. Божият промисъл работи за осъществяването на първоначалния Му план за сътворението.
Бог говори в Исая 48:3: "От древността обявих предишните дела. Да! Излязоха от устата Ми и Аз ги прогласих; внезапно ги извърших и те се сбъднаха.". Това, което Бог изявява, Той го прави (и може да го изяви векове преди това!).
Да се борим срещу Божия план е безсмислено. "Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж против Господа." (Притчи 21:30). Ето защо Вавилонската кула никога не е била завършена (Битие 11:1-9), ето защо противниците на Даниил са хвърлени на лъвовете (Даниил 6:24), защо Йона прекарва времето си в риба (Йона 1:17) и защо имам проблеми, когато съгрешавам.
Дори това, което обикновено наричаме "случайност" или "съдба", е под Божия контрол. "Жребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа." (Притчи 16:33). С други думи, Бог наистина участва в управлението на света.
Всичко, което се случва в света, е направено така, че да работи според Божията цел. Злото съществува, но не му е позволено да осуети Божия промисъл. Бог използва дори грешните хора за Своите цели. "Сърцето на царя е в ръката на Господа – като водни бразди: Той го обръща накъдето иска." (Притчи 21:1). Бог работи в сърцата на египтяните (Изход 12:36) и на цар Артаксеркс (Ездра 7:27), за да осъществи Своята цел. Дори когато намерението на човека е чисто зло, Бог пак може да осъществи волята Си, както в случая с онези, които разпънаха Исус (Деяния 2:23; 4:27-28).
Божият план включва награда за онези, които Му се доверяват, и Той обещава да прослави Своите деца. "а поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете. . . . А според както е писано: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат.“" (1 Коринтяни 2:7-9). Обърнете внимание на употребата на думата "предопределено" в този пасаж - и че това е предопределение, основано на любовта ни към Господ.
Съдба - индивидуален план
Божият суверенитет стига дори до план за нашия индивидуален живот. Това е илюстрирано в Божието призоваване на Йеремия - още преди пророкът да се роди. "И така, Господнето слово дойде към мен и каза: Преди да ти дам образ в утробата, те познах; и преди да излезеш от утробата, те осветих. Поставих те за пророк на народите." (Еремия 1:4-5).
Давид също осъзнава, че Господ има план за него. "Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях." (Псалм 139:16). Благодарение на това знание Давид търси конкретното напътствие на Господ в много ситуации, като например в 1 Царе 23:9-12.
Съдба - да съберем всичко заедно
В Деяния 9 Исус се явява на Саул от Тарс с едно интересно твърдение: "Мъчно е за тебе да риташ против ръжен" (стих 5; Деяния 26:14). Очевидно е, че Исус е имал план за Савел, а Савел се е съпротивлявал (мъчително) срещу него. Упражняването на свободата ни срещу Божия план може да бъде болезнено.
По-късно Исус казва на Савел, че един човек на име Анания ще дойде да го посети - и след това Исус казва на Анания (стихове 11-12)! Очевидно Исус е имал предварително подготвен план и за Анания. Сега Анания не иска да посети Савел (стихове 13-14). Той можеше да постъпи като Йона и да избяга в друга посока. Ако това беше неговият избор, Бог щеше да има подготвена "риба", която да го върне обратно. За щастие Анания се подчинява (стих 17). Упражняването на свободата ни да следваме Божия план носи благословение.
В обобщение, Библията учи, че Бог е главен. В същото време Той ни е дал свободата да Му се подчиняваме или да не Му се подчиняваме и има някои неща, които Бог прави само в отговор на молитва (Яков 4:2).
Бог благославя послушните и е търпелив към онези, които не се подчиняват, дори до степен на привидна небрежност. Той има план за живота ни, който включва нашата радост и Неговата слава както в този, така и в бъдещия свят. Онези, които приемат Христос като Спасител, са приели Божия план (Йоан 14:6). Оттук нататък това е стъпка по стъпка следване на Божието най-добро за нас, молитва да се изпълни Неговата воля (Матей 6:10) и избягване на страничните пътища на греха (Псалм 32:1-11; 119:59; Евреи 12:1-2).
English
Какво казва Библията за съдбата ?
