Въпрос
Как мога да преодолея страха от смъртта? Как мога да спра да се страхувам да умра?
Отговор
Дори най-сигурният, силно вярващ може да има случаи, когато се страхува от смъртта. Естествено е да желаем да избегнем смъртта. А смъртта не е била първоначално част от от Божия план за Неговото творение. Ние сме направени да бъдем цели и святи, да живеем в рая в общение с Него. Въвеждането на смъртта било необходим отговор на навлизането на греха в света. Милост е, че умираме. Ако не умирахме, щяхме да живеем в греховен свят през цялата вечност.
Това знание не си противоречи непременно с интуитивната реакция на мисълта за вашата собствена смъртност. Крехкостта на нашите физически тела и примерите за внезапно прекъсване на живота ни напомнят за нашата липса на контрол в големия, опасен свят. Ние наистина имаме голяма надежда, че Този, който е в нас, е по-голям от този, който е в света (1 Йоаново 4:4). И Той отиде да приготви място за нас, така че да можем да се присъединим към Него(Йоан 14:2). Но това може да помогне да разгледаме по-непосредствените аспекти, пред които сме изправени.
Има няколко страни на смъртта, които могат потенциално да предизвикат страх. За щастие, Бог има отговор на всяка от тях.
Страх от неизвестното
Какво точно е усещането да умреш? Какво можеш да видиш докато животът ти напуска твоето физическо тяло? Как ще дойде това? Дали е като това, което хората разказват – ярка светлина? Група роднини?
Никой не знае със сигурност какво е усещането, но Библията наистина описва какво се случва. 2 Коринтяни 5:6-8 и Филипяни 1:23 казват, че когато напускаме тялото си, ние сме у дома с Господ. Каква успокоителна мисъл! Ние ще останем в това състояние докато Христос дойде и възкреси вярващите (1 Коринтяни 15:20-22, 6:14), когато ще получим ново, украсено тяло.
Страх от загуба на контрол
Докато хората достигнат старост те придобиват доста добра представа как да взаимодействат със света около тях. Те знаят как да открият от какво се нуждаят, да достигнат докъдето искат да бъдат и да взаимодействат с другите по начин, който изпълнява тяхното намерение.
Мнозина, дори онези, които изповядват вяра в Бог, се страхуват толкова много от факта да не получат това, от което се нуждаят, че те чувстват потребност да манипулират заобикалящата ги среда и хората около тях в своя полза. Всички сме срещали мъже и жени, които хулят и се вкопчват от страх. Те не вярват, че Бог ще снабди техните нужди, така че те сами поемат грижата за нещата. Те не вярват на другите да ги уважат и затова изискват това, от което мислят, че се нуждаят.
Колко повече те трябва да се страхуват от загубата на контрол над своята смърт! Както Исус е казал на Петър като описвал как ще умре: „Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш" (Йоан 21:18). Преди Петър да получи това предупреждение той се отрече от Исус от страх. Но след като Исус се върна на небето Петър стана нов човек – такъв, чиято страст за Христовото послание далеч надвишаваше неговата нужда да контролира заобикалящата го среда (Деяния 5:17-42). Само Светият Дух му даде силата да посрещне каквито предизвикателства той срещна.
Страх за тези, които са останали
Християнското виждане за смъртта е „разделяне". Окончателната смърт е отделяне от Бог. При физическата смърт ще бъдем разделени от близките си на земята за определено време. Ако те също са християни, знаем, че разделението ще бъде кратко в сравнение с вечността. Ако те не са християни, това няма да бъде така. Нашата задача тогава става да използваме времето заедно да им говорим за мястото, където ще отидат, когато умрат. Окончателното решение остава за тях.
Страх от акта на умирането
Малко от нас знаят как ще умрем. Бързо и безболезнено, в съня си, дълго влачена болест – загададката за това, неспособността да се подготвим могат да бъдат плашещи. Ако действително знаем, ако ни е била поставена диагноза за неизлечима болест, все пак би било страшно.
Но това е само момент. Момент, през който почти всеки е преминал или ще премине. Християните могат да провъзгласят Филипяни 3:20-21: „Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнение на силата Си да покори и всичко на Себе Си."
За да успокоите страха, можете да предприемете стъпки да подготвите себе си и тези около вас за смъртта.
Преодоляване на страха от смъртта – практически стъпки
Много хора вярват, че те не би трябвало да умрат, защото имат твърде много, заради което да живеят. Често това означава, че те имат отговорности и недовършен бизнес, за които няма да се положат грижи, ако те си отидат. Но да имате отговорности няма да ви запази от умиране, ако е дошло времето ви. Планирането напред може да облекчи страха.
Ако имате бизнес или деца или други, които зависят от вас, помислете за тяхната грижа. Решете кой ще поеме вашата роля и направете план с този човек. Напишете завещание или завещайте под попечителство. Уверете се, че цялата ви необходима документация е подредена и лесна за намиране. Поправете развалените взаимоотношения преди да сте неспособни да сторите това. Но не живейте за умирането. Има разлика между предприемането на разумни стъпки и вманиачването.
Преодоляване на страха от смъртта – физически стъпки
Ако имате силни желания относно какво искате да ви се случи, ако станете недееспособни, ги изразете сега. Напълно е възможно по време на болест или травма да загубите контрол над ситуацията и да сте неспособни да направите известни вашите желания. Направете завещание за начина на лечение при безнадеждно състояние. Уведомете най-близките ви какво искате или поне им кажете къде е написано. Изберете някой, на който се доверявате, да бъде оторизиран да взима решения, ако вие станете неспособни.
Преодоляване на страха от смъртта – духовни стъпки
Най-важното нещо да запомните за смъртта е истината за живота. Обичате семейството си и се грижите за тях, но Бог ги обича повече. Можете да се тревожите за вашето земно наследство, но Бог е по-загрижен за небесната перспектива. Цялата хартия на света няма да донесе мира на едно просто действие: пребъдвайте.
Насред живеенето на този живот е трудно да поберем в ума си, че това е само временно състойние. 1 Йоаново 2:15-17 казва: „Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко ще е в света, похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века." Чрез пребъдването ще го запомним (1 Йоаново 2:24). Като стоим в истината на Неговото Слово, като вярваме това, което Той казва за нас и света около нас, ще ни даде правилната перспектива за този живот и живота, който ще приемем.
Когато можем да държим вечната перспектива, ще сме способни да изпълним 1 Йоаново 3:1-3: „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна. Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще го видим както е. Ще бъде толкова явно, че не принадлежим на този свят, че другите ще го видят също. Така ще владеем нашата позиция като Божии деца, че активно ще търсим деня, когато ще бъдем Христоподобни и ще Го виждаме както е Той.
English
Как мога да преодолея страха от смъртта? Как мога да спра да се страхувам да умра?
