Въпрос
Адът буквално ли е място на огън и жупел?
Отговор
Като изсипва огън и жупел върху градовете Содом и Гомор, Бог не само показва какво е неговото отношение към очевидния грях, но също така създава трайна метафора. След събитията от Битие 19:24, самото споменаване на огън, жупел, Содом или Гомор веднага препраща читателя към контекста на Божия съд. Такъв символ със силен емоционален заряд не може да избяга от собствената си тежест. Огън и жупел описват част от това какво е адът, но не всичко.
Думата, която Библията използва, за да опише горящия ад – Геена – идва от действително горящо място, долината Геена, която се намира на юг от Йерусалим. „Геена“ е транслитерация на гръцката форма на арамейска дума, която произлиза от еврейската фраза „Долината на (сина на) Еном“.
В едно от най-големите си отстъпления, евреите (особено при царете Ахаз и Манасия) прекарват децата си през огъня в жертва на бог Моллох точно в тази долина (4 Царе 16:3; 2 Летописи 33:6; Еремия 32:35 ). В крайна сметка евреите смятат това място за ритуално нечисто (4 Царе 23:10) и го оскверняват още повече, като хвърлят телата на престъпници в тлеещите му купища. По времето на Исус това е място на постоянен огън, горяща купчина боклук, място за всички вещи, отхвърлени от хората като безполезни. Когато Исус говори за ада на Геена, Той говори за градското сметище на цялата вечност. Да, огънят е една част от него, но останалата част е именно целенасоченото отхвърляне, раздяла и вечна загуба.
В Марк 9:43 Исус използва друга силна картина за да илюстрира сериозността на ада. „И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,”. За повечето читатели тази картина наистина преминава определени граници. Малцина вярват, че Исус иска буквално да си отрежем ръката. Той би предпочел да направим всичко необходимо, за да не отидем в ада и това е целта на този език – да се поляризира, да настрои, да създаде динамика, да сравни. Тъй като първата част на пасажа използва преносни картини, така и втората част не трябва да се разбира като енциклопедично описание на ада.
Освен като огън, Новият Завет описва ада като бездънна яма или бездна (Откровение 20:3), езеро (Откровение 20:14), тъмнина (Матей 25:30), смърт (Откровение 2:11), унищожение (2 Солунци 1:9), вечно мъчение (Откровение 20:10), място на плач и скърцане със зъби (Матей 25:30) и място на различни наказания (Матей 11:20-24; Лука 12:47 -48; Откровение 20:12-13). Самото разнообразие от описания на ада отхвърля прилагането на буквално тълкуване на всяка конкретна картина.
Например, буквалният огън на ада не може да излъчва светлина, тъй като адът трябва да е тъмен. Огънят му не може да изгаря буквално материята (личности!), тъй като мъките им трябва да са безкрайни. Освен това, градацията на наказанията в ада също обърква буквалното разбиране. Огънят на ада изгаря ли един масов убиец по-бързо от един честен езичник? Един зъл диктатор пада ли по-бързо в бездната от друг? В ада по-мрачно ли е за някой, който жестоко се е наслаждавал на извършването на зло? Дали някои викат или пищят по-силно или по-непрекъснато от други? Разнообразието и символичният характер на описанията, обаче, не намаляват реалността на ада – всъщност, точно обратното. Техният комбиниран ефект описва един ад, който е по-лош от смъртта, по-тъмен от тъмнината и по-дълбок от всяка бездна. Адът е място с повече плач и скърцане със зъби, отколкото което и да било описание може да изобрази. Символиката на метафорите ни водят до място отвъд възможностите на нашия език – до място, много по-лошо, отколкото можем да си представим.
English
Адът буквално ли е място на огън и жупел?
