Въпрос
Беше ли справедливо да има потоп по времето на Ной?
Отговор
Глобалният потоп по времето на Ной е пряка присъда на един справедлив Бог. В Библията се казва, че потопът унищожава "всичко живо, което се намираше по лицето на земята, – хора, добитък, животни и небесни птици; " - всичко, което диша въздух (Битие 7:23). Някои хора днес се възмущават от историята за потопа, като казват, че тя е доказателство за Божията несправедливост, произвол или просто подлост. Те обвиняват Библията, че пропагандира един избухлив Бог, който съди безразборно, и казват, че само един тиранин би удавил всички, включително децата и всички онези невинни животни.
Подобни атаки срещу Божия характер не са нещо ново. Откакто на света има грешници, има и обвинения, че Бог е несправедлив. Помислете за деликатното прехвърляне на вината от страна на Адам. Когато е попитан че е ял от забранения плод, Адам казва: " Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох." (Битие 3:12). Това означава, че жената е виновна и Бог, , тъй като Той е създал жената. Но обвиняването на Бога не смекчава греха на Адам. И това да наречеш Бога "несправедлив" за това, че е изпратил потопа, няма да намали нашия грях.
Потопът по времето на Ной има много аналози в историята. Бог съди народа на Ханаан със заповед да го изтреби (Второзаконие 20:16-18). По подобен начин Той съди Содом и Гомор (Битие 19:24-25), Ниневия (Наум 1:14) и Тир (Езекиил 26:4). Окончателният съд пред Големия бял престол ще доведе до това, че всички нечестиви от всички времена ще бъдат хвърлени в огненото езеро (Откровение 20:11-15). Ясното послание на Библията е, че Бог наистина съди греха, независимо дали чрез армия агрессор, чрез огън и жупел или чрез катастрофален световен потоп.
Потопът е справедлив, защото Бог го е заповядал (а Бог е справедлив). "Господ е праведен... у Когото няма неправда" (Псалм 92:15). " Правда и правосъдие са основа на престола Ти ..." (Псалм 89:14). Бог винаги прави това, което е правилно. Неговите постановления и решения винаги са справедливи. Ако Той е постановил целият свят да бъде наводнен, значи е бил справедлив, като го е направил, независимо от това какво казват хората скептици. Не е изненадващо, че сме склонни да определяме справедливостта по начин, който ще е от полза за нас самите.
Потопът е справедлив, защото човечеството е било зло. "И като видя Господ, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло," (Битие 6:5). Не можем да си представим напълно мащабите на нечестието в онези дни. Никога не сме виждали подобно нещо. Злото е било "голямо" и всяка мисъл на сърцето на всеки човек е била постоянно само зло. В света не е имало никаква доброта; всеки човек е бил напълно покварен. В тях не еимало нищо, което да не е зло. Хората от времето на Ной не са били любители на греха; те са се впуснали в него и всичко, което са правили, е било отвратително.
Текстът дава някои сведения за степента на злото преди потопа. Един от проблемите е необузданото насилие: " А земята се разврати пред Бога; земята се напълни с насилие." (Битие 6:11). Потомците на Каин, първия убиец, са потънали в кръвопролития. Друго зло сред древните хора била окултната сексуалност. В Битие 6:1-4 се споменава за нефилимите, "герои от древността, прочути мъже", които били плод на съюза между паднали ангели и човешки жени. Демоните, участвали в този грях, понастоящем са в " мрака на най-дълбоките ровове и ги предаде да бъдат пазени за съд;" (2 Петрово 2:4). Хората, които са участвали в него - и самите нефилими - са унищожени по време на потопа. Библейското описание на човечеството отпреди потопа е, че то е било напълно закоравяло и отказващо покаяние. Нещата са били толкова зле, че " разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и се огорчи в сърцето Си." (Битие 6:6).
Но какво да кажем за децата, които са се удавили? Факт е, че грехът засяга цялото общество, а не само онези, които умишлено извършват зло. Когато едно общество насърчава абортите, в резултат на това умират бебета. Когато баща или майка започнат да приемат наркотици, техните деца ще страдат в резултат на това. В случая с поколението на Ной, когато една култура се отдаде на насилие и перверзна сексуалност, децата страдат. Човечеството си навлича потопа върху себе си и върху собствените си деца.
Потопът е справедлив, защото всеки грях е престъпление. "Заплатата за греха е смърт" (Римляни 6:23). Не бива да сме шокирани, че Бог е унищожил населението на света с потопа; трябва да сме шокирани, че не е направил нещо подобно и с нас! Грешниците са склонни да гледат леко на греха, но всеки грях е достоен за смърт. Приемаме Божията милост за даденост, сякаш я заслужаваме, но се оплакваме от Божията справедливост, сякаш тя е някак несправедлива, сякаш не я заслужаваме.
Потопът е справедлив, защото Творецът има право да постъпва със Своето творение, както пожелае. Както грънчарят може да прави каквото си иска с глината на грънчарското колело, така и Бог има право да прави каквото си иска с делото на Своите ръце. " Господ прави всичко, което Му е угодно, на небето и на земята, в морето и във всички бездни." (Псалм 135:6).
Ето и най-удивителната част от историята за потопа: "А Ной придоби Господнето благоволение." (Битие 6:8). Божията благодат се проявява към увреденото, омърсено от греха творение и запазва един човек и неговото семейство. По този начин Бог запазва целия човешки род чрез богоугодното поколение на Сит. И като вкарва животните в ковчега, Бог запазва и останалата част от Своето творение. Така че Божият съд не е пълно унищожение, а рестартиране.
Божият съд по времето на Ной е съпроводен с благодат. "Господ мина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния..." (Изход 34:6-7, курсивът е добавен). Бог би искал нечестивите да се покаят и да останат живи (Езекиил 18:23). Бог отлага осъждането на аморейците в продължение на четиристотин години (Битие 15:16). Бог щеше да пощади Содом дори заради десет праведници, които са живеели там (Битие 18:32). Но в крайна сметка Неговата присъда трябва се изпълни.
На Ной са му били необходими около сто години, за да построи ковчега. Можем да предположим, че ако други хора са искали да се качат на ковчега и да се спасят, те са могли да го направят. Но за това щеше да е необходима вяра. След като Бог затворил вратата, било твърде късно - те изгубили шанса си (Битие 7:16). Смисълът е, че Бог никога не изпраща съд без предварително предупреждение. Както казва богословът Матю Хенри: "Никой не е наказан от Божията справедливост, а само онези, които отказват да бъдат променени от Божията благодат".
Глобалният потоп по времето на Ной е справедливо наказание за греха. Онези, които твърдят, че потопът е бил несправедлив, вероятно по начало не харесват идеята за справедливото наказание. Историята за Ной е ярко напомняне, че независимо дали ни харесва, или не, предстои друго осъждение: " И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син." (Матей 24:37). Готови ли сте, или ще бъдете осъдени?
English
Беше ли справедливо да има потоп по времето на Ной?
