Въпрос
Библията ли ни инструктира да прощаваме и забравяме?
Отговор
Фразата „прости и забрави” не се среща в Библията. Съществуват обаче многобройни стихове, които ни заповядват да си „прощаваме един на друг“ (напр. Матей 6:14 и Ефесяни 4:32). Християнинът, който не желае да прощава на другите, ще се намери затруднен в общението си с Бог (Матей 6:15) и може да пожъне горчивина и загуба на награда (Евреи 12: 14–15; 2 Йоан 1: 8).
Прошката е решение на волята. Тъй като Бог ни заповядва да прощаваме, трябва да направим съзнателен избор да се подчиняваме на Бог и да прощаваме. Нарушителят може да не желае прошка и може никога да не се промени, но това не отрича Божието желание да притежаваме прощаващ дух (Матей 5:44). В идеалния случай нарушителят ще потърси помирение, но ако не, онеправданият все пак може да вземе решение да прости.
Разбира се, невъзможно е наистина да забравим греховете, извършени срещу нас. Не можем избирателно да „изтриваме“ събития от паметта си. Библията заявява, че Бог не „помни“ нашето нечестие (Евреи 8:12). Но Бог е всезнаещ. Бог си спомня, че ние „съгрешихме и не достигаме Божията слава“ (Римляни 3:23). Но, след като ни беше простено, ние сме “съдебно” оправдани. Небето е наше, сякаш грехът ни никога не се е случвал. Ако му принадлежим чрез вяра в Христос, Бог не ни осъжда за нашите грехове (Римляни 8: 1). В този смисъл Бог „прощава и забравя“.
Ако под „прости и забрави” се разбира „решавам да простя на нарушителя заради Христос и да продължа живота си”, тогава това е мъдър и благочестив начин на действие. Доколкото е възможно, трябва да забравим какво имаме зад гърба си и да се стремим към това, което е напред (Филипяни 3:13). Трябва да си прощаваме един на друг, „както в Христос Бог прости“ (Ефесяни 4:32). Не трябва да позволяваме в сърцата ни да поникне корен на горчивина (Евреи 12:15).
Въпреки това, ако под „прости и забрави“ някой има предвид „ще постъпя така, сякаш грехът никога не се е случил и ще живея така, сякаш не го помня“, тогава можем да се сблъскаме с неприятности. Например жертвата на изнасилване може да избере да прости на изнасилвача, но това не означава, че трябва да се държи така, сякаш този грях никога не се е случвал. Да прекарваш време сам с изнасилвача, особено ако той не се разкайва, не е това, което учи Писанието. Прошката включва да не се държи повече грях срещу човек, но прошката е различна от доверието. Разумно е да се вземат предпазни мерки и понякога динамиката на връзката ще трябва да се промени. „Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред – и страдат. “ (Притчи 22: 3). Исус каза на последователите си „да бъдат проницателни като змии и невинни като гълъбите“ (Матей 10:16). В контекста на общуването с неразкаяли се грешници, ние трябва да бъдем „невинни“ (готови да прощаваме), но в същото време „проницателни“ (да бъдем предпазливи).
Идеално би било е нарушителят наистина да се покае за греха, а обиденият да прости и да забрави. Библията ни казва, че истинското покаяние ще доведе до промяна в действията (Лука 3: 8–14; Деяния 3:19) и че любовта не помни никакви грешки (1 Коринтяни 13: 5) и покрива множество грехове (1 Петър 4: 8). Промяната в сърцата обаче е Божия работа и докато “нарушителят” няма истинска, свръхестествена сърдечна промяна, разумно е да ограничите нивото на доверие, което имате към този човек. Да бъдем предпазливи не означава, че не сме простили. Това просто означава, че не сме Бог и не можем да видим сърцето на съответният човек.
English
Библията ли ни инструктира да прощаваме и забравяме?
