Въпрос
Бог ще продължи ли да ти прощава, ако извършваш същия грях отново и отново?
Отговор
За да отговорим най-добре на този въпрос, ще разгледаме два силни пасажа от Писанието. Първият се намира в Книга Псалми: „Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни“ (Псалом 103:12). Една от най-ефективните хитрости, които Сатаната прилага върху християните, е да ни убеждава, че нашите грехове не са наистина простени, въпреки обещанието на Божието Слово. Ако наистина сме приели Исус като Спасител чрез вяра и все още имаме това тревожно чувство дали има или няма истинска прошка, може да сме под демонична атака. Демоните мразят, когато хората са освободени от тяхната хватка, и се опитват да посеят семена на съмнение в умовете ни за реалността на нашето спасение. В своя огромен арсенал от хитрости един от най-големите инструменти на Сатаната е постоянно да ни напомня за нашите минали прегрешения, които той използва да „докаже“, че Бог не би могъл изобщо да ни прости или да ни възстанови. Дяволските атаки представляват истинско предизвикателство за нас само да се оставим на Божиите обещания и да се доверим на Неговата любов.
Но този псалом ни казва, че Бог не само ни прощава нашите грехове, но ги отстранява изцяло от Своето присъствие. Това е трудно за разбиране нещо! Несъмнено, това е трудна за възприемане идея за нас, поради което е толкова лесно да се безпокоим за прошката вместо просто да я приемем. Ключът стои в простото оставяне на нашите съмнения и чувства на вина и облягане на Неговото обещание за прошка.
Друг пасаж е 1 Йоаново 1:9: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда“. Какво невероятно обещание! Бог прощава на Своите деца, когато те съгрешават, само ако те дойдат при Него в покаяние и помолят за прошка. Божията благодат е толкова велика, че тя може да очисти грешника от неговия грях, така че той да стане Божие чадо и съответно, тя е толкова велика, че дори да се спънем, все пак можем да ни бъде простено.
В Матей 18:21-22 четем: „Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти, а до седемдесет пъти по седем“. Петър сигурно си е мислел, че е щедър. Вместо да се отплати на човек, който е съгрешил против него с равно възмездие, Петър предложил предоставянето на брата известна свобода на съгрешаване до седем пъти. Но осмият път прошката и благодатта ще се изчерпат. Но Христос предизвикал правилата на икономичната благодат на Петър като казал, че прошката е безкрайна за тези, които наистина я търсят. Това е само възможно поради безкрайната Божия благодат, която е станала възможна чрез пролятата кръв на Христос на кръста. Поради Христовата прощаваща сила можем винаги да бъдем очистени след като сме съгрешили, ако смирено потърсим прошка.
Същевременно трябва да се отбележи, че не е библейско за спасен човек да съгрешава обичайно и продължително като начин на живот (1 Йоаново 3:8-9). Ето защо Петър ни поучава „Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте негодни“ (2 Коринтяни 13:5). Като християни ние наистина се препъваме, но не живеем живот на постоянен, неразкаян грях. Всички ние имаме слабости и можем да паднем в грях, дори ако не искаме. Дори апостол Павел извършил това, което не искал, поради греха, действащ в тялото му (Римляни 7:15). Като Павел отговорът на вярващия е да мрази греха, да се покае за него и да моли за божествената благодат да го преодолее (Римляни 7:24-25). Въпреки че не трябва да падаме поради Божията достатъчна благодат, понякога го правим, защото разчитаме на своята недостатъчна сила. Когато вярата ни отслабне и се отречем от нашия Господ с думи или с живот, както направил Петър, дори тогава има все още шанс да се покаем и да ни се прости греха.
Друга от хитрините на Сатаната е да ни накара да си мислим, че няма надежда, че няма възможност да бъдем опростени, изцелени и възстановени. Той ще се опита да ни накара да се почувстваме хванати в капана на вината, така че повече да не се чувстваме достойни за Божията прошка. Но откога изобщо сме били достойни за Божията благодат? Бог ни е обичал, прощавал и ни е избрал да бъдем в Христа преди основаването на света (Ефесяни 1:4-6), не заради нещо, направено от нас, а „тъй щото, да бъдем за похвала на неговата слава ние, които отпреди се надявахме на Христа“ (Ефесяни 1:12). Няма място, където да отидем, което Божията благодат да не може да достигне, и няма дълбочина, до която можем да потънем, откъдето Бог да не е способен да ни измъкне. Неговата благодат е по-голяма от целия наш грях. Независимо дали тъкмо сме започнали да се отклоняваме от пътя или вече потъваме или се давим в нашия грях, благодатта е налице.
Благодатта е Божи дар (Ефесяни 2:8). Когато съгрешаваме, Духът ще ни осъди така че ще се появи скръб по Бога (2 Коринтяни 7:10-11). Той няма да осъди душите ни сякаш няма надежда, тъй като няма повече осъждане за онези, които са в Исус Христос (Римляни 8:1). Осъждането от Духа в нас е оживление на любов и благодат. Благодатта не е извинение за греха (Римляни 6:1-2) и не трябва да се осмеляваме да я оскърбяваме, значещо, че грехът трябва да бъде наричан грях и той не може да бъде третиран като безобиден или неоскърбителен. Неразкаялите се вярващи трябва любящо да бъдат посрещнати и водени към свободата, а на невярващите трябва да се каже, че трябва да се покаят. Въпреки това нека също наблегнем на лекарството, тъй като ни е дадена благодат върху благодат (Йоан 1:16). Това е как живеем, как сме спасени, как сме осветени и как ще бъдем запазени и прославени. Нека да приемем благодатта, когато съгрешаваме чрез покаяние и признаване на греха си пред Бог. Защо да живеем омърсен живот, когато Христос ни предлага да ни очисти и да ни направи цели и праведни в очите на Бог?
English
Бог ще продължи ли да ти прощава, ако извършваш същия грях отново и отново?
