Въпрос
Ако съм спасен и всичките ми грехове са простени, защо да не продължавам да греша?
Отговор
В Римляни 6:1-2 апостол Павел отговори на един въпрос, който много приличаше на този: „Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него?” Идеята, че човек може да „уповава в Исус Христос”, за да се спаси, и след това да продължи да живее както преди, е абсолютно чужда на Библията. Вярващите в Христос са нови създания (2 Коринтяни 5:17). Святият Дух ни променя от хора, които правят делата на плътта (Галатяни 5:19-21) в такива, които дават плодовете на духа (Галатяни 5:22-23). Животът на християните става различен, защото те са променени хора.
Християнството се различава от всяка друга религия с това, че се основава върху делото, което Бог е направил за нас чрез Исус Христос – т.е. е божествено изпълнение. Всяка друга световна религия се основава на нещата, които ние трябва да направим, за да спечелим благоволението и прошката на Бога – т.е. те са човешко изпълнение. Всяка друга религия учи, че трябва да направим определени неща и да спрем да вършим други неща, за да спечелим Божията любов и милост. Християнството, или вярата в Христос учи, че вършим определени неща и спираме да вършим други неща заради това, което Христос е направил за нас.
Как може някой, който е бил избавен от наказанието за греха, от вечността в ада, да се върне и да живее същия живот, който го е държал на пътя към ада преди това? Как може някой, който е бил очистен от осквернението на греха, да пожелае да се върне към същата клоака от поквара? Как може някой, който знае какво е направил Исус Христос заради нас, да продължи да живее, като че ли Господ не е важен? Как може някой, който осъзнава колко много е пострадал Христос заради нашите грехове, да продължава да съгрешава, като че ли тези страдания са били безсмислени?
Римляни 6:11-15 обявява: „Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус. И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти. Нито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата. Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!”
Затова истински обърнатият човек не мисли да живее греховно. Понеже нашето обръщане е довело до напълно ново естество, нашето желание е повече да не живеем в грях. Да, все още съгрешаваме, но вместо да тънем в греха, както сме правили преди, сега ние го мразим и желаем да се избавим от него. Идеята да се „възползваме” от Христовата жертва за нас и да продължим да живеем греховно е немислима. Ако един човек вярва, че е християнин и все още желае да живее стария, греховен живот, той има причини да се съмнява в своето спасение. „Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?” (2 Коринтяни 13:5).
English
Ако съм спасен и всичките ми грехове са простени, защо да не продължавам да греша?
