Въпрос
Защо Бог ни даде четири Евангелия?
Отговор
Ето някои причини защо Бог ни е дал четири евангелия вместо само едно:
1) За да даде по-пълна картина за Христос. Макар цялата Библия да е вдъхновена от Бога (2 Тимотей 3:16), Бог използваше човешки автори с различен произход и характер, за да извърши Своите цели чрез техните писания. Всеки един от авторите на евангелието е имал различна цел със своето евангелие и изпълнява тези цели, като набляга на различни страни от личността и служението на Исус Христос.
Матей пишеше на еврейска аудитория, и една от неговите цели беше да покаже с родословието на Исус и изпълнението на Старозаветните пророчества, че Той беше дългоочакваният Месия, и затова трябва да вярват в Него. Матей набляга върху това, че Исус е обещания Цар, „Давидовия Син”, който завинаги ще седи на престола на Израел (Матей 9:27; 21:9).
Марко, братовчед на Варнава (Колосяни 4:10), беше очевидец на събитията в живота на Христос, както и приятел на апостол Петър. Марко писа за езическа аудитория, както се вижда от това, че не включва неща, които са важни за юдейските читатели (родословия, споровете на Христос с юдейските водачи по Негово време, честите препратки към Стария Завет и пр.). Марко подчертава Христос като страдащия Служител, Този, който дойде не за да Му служат, но да служи и даде живота си като откуп за мнозина (Марко 10:45).
Лука, „възлюбеният лекар” (Колосяни 4:14), евангелизатор и придружител на апостол Павел, написа евангелието на Лука и Деянията на апостолите. Лука е единственият езически автор в Новия Завет. Той дълго е бил приеман като старателен историк от тези, които използвали неговите писания в геологически и исторически изследвания. Като историк, той казва, че неговото намерение е да запише подреден разказ за живота на Христос, който да се основава на сведенията на очевидци (Лука 1:1-4). Понеже той пише конкретно в полза на Теофил, който очевидно бил грък с известно обществено положение, неговото евангелие е насочено към езическата аудитория, и намерението му е да покаже, че християнската вяра се основава върху исторически сигурни и достоверни събития. Лука често говори за Христос като „Човешкия Син”, като подчертава Неговото човешко естество, и споделя много подробности, които не се откриват в останалите евангелски разкази.
Евангелието на Йоан, написано от апостол Йоан, се различава от останалите три евангелия и съдържа много богословско съдържание по отношение личността на Христос и смисъла на вярата. Матей, Марко и Лука се наричат „Синоптични евангелия”, заради техния сходен стил и съдържание, и понеже дават обзор на живота на Христос. Евангелието на Йоан не започва с раждането на Исус или със земното Му служение, но с дейността и характеристиките на Божия Син преди Той да стане човек (Йоан 1:14). Евангелието на Йоан подчертава божествеността на Христос, както се вижда от неговата употреба на такива изрази като „Словото бе Бог” (Йоан 1:1), „Спасителя на света” (Йоан 4:42), „Божия Син” (използвано многократно) и „Господ и Бог” (Йоан 20:28). В евангелието на Йоан Исус потвърждава също Своята божественост с няколко твърдения „Аз Съм”; като най-забележителното от тях е Йоан 8:58, в което Той казва, че „…преди Авраам, Аз Съм” (сравнете с Изход 3:13-14). Но Йоан също подчертава факта на човешката природа на Исус, като желае да покаже заблудата на една религиозна секта от своето време, гностиците, които не вярвали в човешкото естество на Христос. Евангелието на Йоан споменава цялостната му цел да пише: „А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име” (Йоан 20:30-31).
Така, като имаме четири различни и въпреки това еднакво точни разказа за Христос, на нас ни се откриват различни страни от Неговата личност и служение. Всеки разказ става като различно оцветена нишка в гоблен, която е преплетена, за да образува по-пълна картина на Този, който е отвъд всяко описание. И макар никога да не можем да разберем всичко за Исус Христос (Йоан 20:30, чрез четирите Евангелия можем да узнаем достатъчно за Него, за да оценим кой е Той и какво е направил за нас, за да можем да имаме живот чрез вяра в Него.
2) За да ни позволи обективно да удостоверим истинността на техните разкази. От най-ранните времена Библията казва, че съдът не трябва да произнася присъда срещу никой човек въз основа на сведенията на един свидетел, но че трябва да има поне двама или трима свидетели (Второзаконие 19:15). По същия начин, като имаме различни разкази за личността и земното служение на Исус Христос можем да преценим точността на информацията, която имаме за Него.
Саймън Грийнлийф, добре известен и приет авторитет относно нещата, които представляват надеждно свидетелство в един съд, изследвал четирите Евангелия от правна гледна точка. Той забелязал, че разказите на очевидци, които са дадени в четирите Евангелия – сведения, които се съгласуват, но където всеки автор избира да пропусне или да добави детайли, които са различни от другите – представляват надеждни, независими източници, които ще бъдат приети в един съд като силно свидетелство. Ако Евангелията съдържаха точно една и съща информация с едни и същи детайли, написани от една и съща перспектива, това щеше да подскаже, че е имало тайна уговорка, т.е., че е имало време, когато авторите са се събрали предварително, за да „изяснят историите си”, за да направят написаното от тях да изглежда достоверно. Разликите между евангелията, дори привидните противоречия на детайлите при пръв прочит, говорят за независимото естество на писанията. Така независимият характер на сведенията на четирите Евангелия, които се съгласуват в своята информация, но се различават в перспективата, количеството подробности и кои събития да запишат, показва, че сведенията, които имаме за живота и служението на Христос, представени в Евангелията, почиват на фактите и са достоверни.
3) Да възнагради хората, които търсят прилежно. Много може да се спечели от индивидуално изучаване на всяко от Евангелията. Но още повече може да се спечели чрез сравняване на приликите и разликите на различните автори за конкретни събития от служението на Исус. Например, в Матей 14 глава ни е даден разказа за нахранването на петте хиляди души и ходенето на Исус по водата. В Матей 14:22 ни се казва, че „Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа.” Някой може да попита защо е направил това? Няма явна причина, която да е дадена в разказа на Матей. Но когато го съчетаем със сведенията на Марко 6 глава, виждаме, е учениците са се върнали след като са изгонвали демони и са изцелявали хора чрез властта, която Той им е дал, когато ги изпрати по двама. Но те се върнаха с „големи глави”, като забравиха своето място и бяха готови да Го поучават (Матей 14:15). Затова, като ги изпрати вечерта на другата страна на Галилейското езеро, Исус им открива две неща. Когато се борят срещу вятъра и вълните, разчитайки на себе си, до ранните часове на сутринта (Марко 6:48-50), те започват да виждат, че 1) не могат да постигнат нищо за Бог със своите собствени способности и 2) нищо не е невъзможно, ако Го призоват и живеят като разчитат на Неговата сила. Има много пасажи, които съдържат подобни „съкровища”, които се откриват от старателните изследователи на Словото на Бога, които отделят време, за да сравняват Писанието с Писанието.
English
Защо Бог ни даде четири Евангелия?
