Въпрос
Вечната сигурност „позволение” да грешим ли е?
Отговор
Най-честото възражение срещу доктрината за вечната сигурност e, че тя, по общо мнение, подкрепя идеята, че християните могат да живеят както си искат – и все още да бъдат спасени. Макар това „технически” да е вярно, то не е „същността” на вечната сигурност. Човек, който истински е приел Исус Христос като негов или неин Спасител, „може” да живее греховен живот – но той или тя „няма” да направи това. Ние трябва да правим разлика между това как един християнин би трябвало да живее - и това, което човек трябва да направи, за да приеме спасение.
Библията е пределно ясна, че спасението е само по благодат, само чрез вяра единствено в Исус Христос (Йоан 3:16; Ефесяни 2:8-9; Йоан 14:6). Човек се спасява чрез вяра – единствено вяра. Моментът, в който човек наистина повярва в Исус Христос, той е спасен и сигурен в спасението си. Спасението не се придобива чрез вяра и след това да се поддържа чрез дела. Апостол Павел се занимава с този въпрос в Галатяни 3:3, „Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът?” Ако ние сме спасени чрез вяра, нашето спасение също така се поддържа и запазва чрез вяра. Ние не можем да спечелим собственото си спасение. Следователно също така не можем да спечелим и поддържането на спасението си. Бог е Този, Който обезпечава нашето спасение (Юда стих 24). Божията ръка е онази, която ни държи здраво в Неговата хватка (Йоан 10:28-29). Божията любов е онази, от която нищо не може да ни отдели (Римляни 8:38-39).
Всеки отказ от вечната сигурност е в същността си вяра, че ние трябва да поддържаме нашето собствено спасение чрез наши собствени добри дела. Това е напълно противоположно на спасение по благодат. Ние сме спасени заради заслугите на Христос, а не наши собствени (Римляни 4:3-8). Да твърдим, че трябва да се покоряваме на Божието Слово или да живеем набожен живот, за да поддържаме спасението си, е равносилно на това да казваме, че смъртта на Исус не беше достатъчна да плати наказанието за нашите грехове. Смъртта на Исус беше абсолютно достатъчна, за да плати за всички наши грехове – минали, настоящи и бъдещи, преди спасението ни и след него (Римляни 5:8; 1 Коринтяни 15:3; 2 Коринтяни 5:21).
И така, с всичко казано, означава ли, че християните могат да живеят както си искат и все още да бъдат спасени? Това всъщност е хипотетичен въпрос, защото Библията изяснява, че един истински християнин няма да живее „както си иска”. Християните са нови създания (2 Коринтяни 5:17). Християните показват плода на Духа (Галатяни 5:22-23), не делата на плътта (Галатяни 5:19-21). 1 Йоан 3:6-9 ясно заявява, че един истински християнин няма да живее в непрестанен грях. В отговор на обвинението, че благодатта поощрява греха апостол Павел заявява, „Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?” (Римляни 6:1-2).
Вечната сигурност не е „разрешително” да се греши. По-скоро, това е сигурността да знаем, че Божията любовта е гарантирана за онези, които вярват в Христос. Знаенето и разбирането на Божия огромен дар на спасение постига противоположното на даването на „позволение” за съгрешаване. Как би могъл някой, знаейки цената, която Исус Христос плати за нас, да продължи да живее живот в грях (Римляни 6:15-23)? Как би могъл някой, който разбира Божията безусловна и гарантирана любов за онези, които вярват, да вземе тази любов и я захвърли обратно в лицето на Бога? Такъв човек не показва, че вечната сигурност му е дала позволение да съгреши, а по-скоро той или тя не е изпитал(а) истински спасението чрез Исус Христос „Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.” (1 Йоан 3:6).
English
Вечната сигурност „позволение” да грешим ли е?
