Въпрос
Защо Бог изпрати Исус точно по това време? Защо не по-рано? Защо не по-късно?
Отговор
„А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона” (Галатяни 4:4). Този стих обявява, че Бог Отец е изпратил Своя Син, когато „времето се изпълни”. Имало много неща, които станали през първи век, които, поне от човешка гледна точка, са били идеални за идването на Христос точно тогава.
1) Сред юдеите по това време имало голямо очакване за идването на Месия. Римската власт над Израел накарала юдеите да жадуват за идването на Месията.
2) Рим бил обединил толкова голяма част от света под своята власт, че накарал много земи да се чувстват едно цяло. Също, понеже империята била относително мирна, пътуването било възможно, което позволило на ранните християни да разпространяват евангелието. Тази свобода на пътуване щяла да бъде невъзможна през други епохи.
3) Макар Рим да победил във военния смисъл на думата, Гърция победила в културно отношение. Често срещана форма на гръцкия език (различна от класическия гръцки) бил търговския език, и той бил говорен в цялата империя, което направило възможно съобщаването на евангелието на много различни групи народности чрез един общ език.
4) Фактът, че много лъжливи идоли претърпели провал, като не успели да дадат на хората победа над римските завоеватели, накарал много хора да изоставят поклонението пред тези идоли. В същото време, в градовете с по-развита култура, гръцката философия и науката на времето оставяли други хора духовно изпразнени по същия начин, по който днес атеизмът на комунистическите правителства оставя духовна пустота.
5) Религиозните мистерии, които били популярни по това време, поставяли акцент върху бог-спасител и задължавали поклонниците да принасят кръвни жертви, и така подпомогнали евангелието на Христос, което предполага една окончателна жертва, да бъде разбираемо и лесно за вярване от тях. Гърците също вярвали в безсмъртието на душата (но не и на тялото).
6) Римската армия набирала войници от провинциите, като запознавала тези мъже с римската култура и идеи (като евангелието), които все още не били достигнали до тези отдалечени места. Най-ранното запознаване на Британия с евангелието било в резултат на християнските войници, които били разквартирувани там.
По-горните разсъждения се обясняват с факта, че хората гледат към това конкретно време и размишляват върху въпроса защо определен исторически момент е добро време Христос да дойде. Но ние разбираме, че Божиите пътища не са нашите пътища (Исая 55:8) и тези причини може да обясняват, а може и да не обясняват защо Той е избрал точно това време, за да изпрати Своя Син. От контекста на Галатяни 3 и 4 глави се вижда, че Бог се стремил да постави основа чрез юдейския закон, която да подготви идването на Месията. Предназначението на Закона било да помогне на хората да разберат дълбочината на своята греховност (заради това, че не можели да спазят Закона), за да може да приемат с по-голяма готовност лечението на този грях чрез Месията Исус (Галатяни 3:22-23; Римляни 3:19-20). Законът също е „поставен” (Галатяни 3:24) да доведе хората при Помазаника Исус. Той направи това чрез множеството си пророчества относно Месията, които Исус изпълни. Прибавете към това жертвената система, която сочела към нуждата от жертва за грях, както и към собствената си неадекватност (понеже всяка жертва изисквала винаги последващи допълнителни жертви). Старозаветната история също изобразява личността и делото на Христос чрез няколко събития и религиозни празници (като готовността на Авраам да принесе Исаак, или конкретните събития около Пасхата по време на Изхода от Египет, и пр.)
Накрая, Христос дойде на определеното време в изпълнение на конкретно пророчество. Даниил 9:24-27 говори за „седемдесетте сѐдмици” или „седемдесетте седмѝци”. От контекстът се вижда, че тези „сѐдмици” или „седмѝци” се отнасят за групи по седем години, а не седем дена. Можем да изследваме историята и да подредим подробностите на първите шестдесет и девет седмици (седемдесетата седмица ще се случи в бъдещето). Броенето на седемдесетте седмици започва с „излизането на заповедта за възстановяването и съграждането на Ерусалим” (ст. 25). Тази заповед била дадена от Артаксеркс Лонгиманус през 445 г. пр. Хр. (виж Неемия 2:5). След седем „седмици” плюс 62 „седмици”, или 69 х 7 години пророчеството казва: „Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището” и че „краят му ще го постигне чрез потоп” (което означава голямо опустошение) (ст. 26). Тук имаме категорично сведение за смъртта на Спасителя на кръста. В своята книга „Идващият Княз” сър Робърт Андерсън даде преди сто години подробни изчисления на шестдесет и деветте седмици, като използва „пророчески години”, които допускат пропускане на години, грешки в календара, преминаване на летоброенето от пр. Хр. към от Хр. и изчисли, че шестдесет и деветте седмици свършват точно в деня, когато Исус влиза триумфално в Ерусалим, пет дена преди Своята смърт. Независимо дали някой използва тази линия на времето или не, идеята е, че времето на Христовото въплъщение е свързано с това подробно пророчество, което е записано от Даниил преди петстотин години.
Времето на въплъщението на Христос беше такова, че хората тогава били подготвени за Неговото идване. Хората във всеки век оттогава имат повече от достатъчни доказателства, че Исус наистина е обещания Месия с това, че Той изпълни Писанията, които описаха и пророкуваха с големи подробности Неговото идване.
English
Защо Бог изпрати Исус точно по това време? Защо не по-рано? Защо не по-късно?
