Въпрос
Какво е "жлъчка" в Библията?
Отговор
В Библията думата "жлъчка" най-често се отнася до горчиво на вкус вещество, направено от растение като пелин или смирна. Най-известната библейска употреба на думата жлъчка е във връзка с напитката, дадена на Исус на кръста. В Матей 27:34 се казва, че когато Исус е разпъван на кръст, римските войници предлагат "вино за пиене, смесено с жлъчка". Марк 15:23 уточнява, че горчивината във виното се дължи на наличието на смирна. Виното, смесено с горчиви билки или смирна, създава отвара, която притъпява усещането за болка. Сместа от кисело вино и жлъчка често се е давала на страдащите, за да облекчи болката им в смъртта.
Исус отказва тази отвара с жлъчка, след като я опитва и разбира какво представлява (Марк 15:23; Йоан 19:29). В свръхестествена проява на смелост Човешкият син отхвърля всичко, което би притъпило страданията, които понася за нашето спасение. Грехът срещу светия Бог изискваше изключително наказание и за да изпълни напълно положението Си на наш заместник, Исус не искаше нищо, което да отнеме от това наказание. На кръста Исус стана грях за нас (2 Коринтяни 5:21). Приемането на вино с жлъчка би намалило наказанието за греха, а Исус беше дошъл, за да понесе цялата тежест на Божия гняв срещу греха, а не за да избере по-лесен изход (Исая 53:10).
Фактът, че на Исус е била предложена жлъчката, е бил предсказан хиляди години преди раждането на Исус. В Псалм 69:21 са записани тези пророчески думи: "И дадоха ми жлъчка за ядене и в жаждата ми ме напоиха с оцет." Това пророческо споменаване на жлъчката е само едно от десетките месиански пророчества в Стария завет, които се изпълняват в живота, смъртта и възкресението на Исус.
Петър използва термина "жлъчка", когато изобличава магьосника Симон в Деяния 8:23. Този магьосник е станал свидетел на силата на Светия Дух и е видял в нея средство за финансова изгода. Симон гледаше на Божия Дух като на свръхсила, която можеше да използва за собствените си цели. В отговор на молбата на Симон за Светия Дух Петър му казва да се покае, преди да го постигне Божият съд, и завършва със следните думи: "понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда." Тук жлъчката е използвана в преносен смисъл, за да обозначи тежък морален недостатък у Симон, който пораждаше горчивина в сърцето му.
Законът на Стария завет също споменава жлъчката, като я свързва с идолопоклонството. Когато Мойсей потвърждава завета с новото поколение израилтяни, което предстои да влезе в Обетованата земя, той им напомня, че са видели мерзостите на околните народи - техните идоли от дърво и камък, сребро и злато. След това той предупреждава народа да се пази от идолопоклонство, "така че да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин" (Второзаконие 29:18). С други думи, каквато и привлекателност да има идолопоклонничеството, то ще има горчиви, неприятни последици.
Йеремия използва термина "жлъяка", за да опише живота си на преследван пророк и на човек, който е станал свидетел на разрушаването на Йерусалим. В Плачът на Йеремия 3:15 той пише: "Насити ме с горчивини; опи ме с пелин (жлъчка)". Много глави в Библията показват, че Божият народ често поставя под съмнение Неговата доброта, когато страда. Животът е имал горчив вкус и те са викали към Бога за това. Йеремия продължава в стихове 19-20,
"Помни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко."
Йеремия обаче не свършва дотук. В останалата част от трета глава авторът ни напомня, че дори във времена, когато имаме чувството, че ни е дадена жлъчка за пиене, има причина за надежда в Бога:
"Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда:
че по милост Господня ние не бяхме довършени,
понеже не чезнат щедростите Му.
Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.
Господ е мой дял, казва душата ми" (Плачът на Йеремия 3:21-24).
English
Какво е "жлъчка" в Библията?
