Въпрос
Какво представляват духовните дарби слово на мъдрост и слово на знание?
Отговор
Има три списъка на духовните дарби в Свещеното Писание (Римляни 12:6–8; 1 Коринтяни 12:4–11; и 1 Коринтяни 12:28), но само в един от тях са споменати дарбите наречени тук слово на мъдрост и слово на знание (1 Кор. 12:8). Има много объркване за това какво точно представляват тези дарби. Може би най-добрият подход е да опишем какво не са тези дарби.
Петдесятно-харизматичната перспектива разглежда словото на мъдрост и словото на знание като това един вярващ да говори на друг и да прави откровение, свързано с определено решение или ситуация. Хората, които използват тези дарби по този начин казват нещо от рода на „Имам слово от Господа за теб". По този начин те имат претенциите, че говорят от името на Бога и изискват пълно покорство на техните думи.
Това разбиране за дарбите слово на знание и слово на мъдрост опасно се доближава до отхвърляне на доктрината за вседостатъчността на Библията. Ако Бог продължава да разкрива Своята воля и мъдрост чрез специално откровение на отделни хора, тогава може ли Неговото Слово да бъде наистина достатъчно „за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело" (2 Тим. 3:17)? Наистина ли Бог ни е дал всичко, от което се нуждаем за живота и благочестието (2 Петрово 1:3) ако очакваме от други хора да ни дадат специално откровение от Бога? Това не означава, че Бог никога не използва друг човек, чрез който да ни говори, но ако често имаме нужда от директни послания от Бога чрез други хора за да живеем живота си, дали наистина Божието Слово е вседостатъчно, както то само заявява?
Така, ако словото на мъдрост и словото на знание не са пророчески дарби за откровения, то тогава какво са? Едно нещо знаем със сигурност: Тези дарби са дадени от Святия Дух за изграждане на Тялото Христово, за „обща полза" (1 Кор. 12:7). Объркването, което настъпва в църквите, когато се практикуват дарбите слово на знание и слово на мъдрост като пророчески дари очевидно не принася обща полза. Объркващи, неясни и понякога противоречиви „думи от Господа" не идват от Бога, защото Той не е Бог на объркване и безредие (1 Кор. 14:33). Също така, това не допринася за взаимното изграждане на християните, напротив, предизвиква разцепления и раздори вътре в Тялото. Често дарбите слово на знание и/или слово на мъдрост са използвани за да осигурят сила и влияние над други хора, да създадат зависимост от човека, който претендира да притежава тези дарби. Тази злоупотреба с тези две дарби очевидно не е нещо от Бога.
Както имаме всичко това предвид, можем да дадем следните определения за слово на мъдрост и слово на знание:
Слово на мъдрост – фактът, че тази дарба е представена като „слово" на мъдрост показва, че става дума за дарба, свързана с говорене. Тази дарба описва човек, който разбира и изговаря библейска истина по начин, по който прилага тази истина в житейска ситуация с пълна духовна прозорливост.
Слово на знание – Също дарба, свързана с говорене, която предполага разбиране на духовна истина с откровение от Бога. Хората, които имат дарбата слово на знание разбират задълбочените неща за Бога и тайните на Неговото Слово.
English
Какво представляват духовните дарби слово на мъдрост и слово на знание?
