Въпрос
Може ли християнин „да се откаже от“ спасението?
Отговор
Краткият отговор на този въпрос е не, истинският християнин не може „да се откаже от“ спасението. Достатъчно странно, някои, които са съгласни, че християнинът не може „да изгуби“ спасението си, все пак вярват, че може „да се откаже от“ спасението, дадено му от Бог. Някои, които поддържат това гледище, ще прочетат Римляни 8:38-39 и ще кажат, че докато нищо извън нас не може да ни отдели от Бог, ние сами можем да изберем, по наша собствена воля, да се отделим от Бог. Това не само не е библейско, то противоречи на цялата логика.
За да разберем защо не е възможно „да се откажем от“ спасението си, трябва да проумеем три неща: природата на Бог, природата на човек и природата на самото спасение. Бог по природа е Спасител. Само в псалмите тринадесет пъти Бог се споменава като Спасител на човека. Само Бог е нашият Спасител; никой друг не може да ни спаси и ние не можем да се спасим сами. „Аз, Аз съм Господ; И освен Мене няма спасител“ (Исая 43:11). Никъде в Писанието Бог не е описан като Спасител, който зависи от онези, които спасява, за да извърши спасението. Йоан 1:13 изяснява, че онези, които принадлежат на Бог, са новородени не по своята воля, а по Божията воля. Бог спасява по Своята воля да спасява и Неговата сила да спасява. Неговата воля никога не бива осуетена и силата Му е неограничена (Данаил 4:35).
Божият план за спасение бил осъществен от Исус Христос, Божието въплъщение, който дошъл на земята да „потърси и да спаси изгубеното“ (Лука 19:10). Исус заявил ясно, че не ние избираме Него, а че Той ни избира и ни определя да „отидем и да принасяме плод“ (Йоан 15:16). Спасението е дар от Бога чрез вяра в Христа, дадено на онези, които Той има, преди сътворението на света, предопределени да го получат и които са били запечатани от Светия Дух в това спасение (Ефесяни 1:11-14). Това изключва идеята, че човек може по своя собствена воля да осуети Божия план да бъде спасен. Бог не би предопределил някой да получи дара на спасението, само за да бъде развален Неговият план от някой, който връща дара. Божието всезнание и предузнание правят невъзможен такъв сценарий.
Човек по природа е покварено същество, което не търси Бог по никакъв начин. Докато сърцето му не бъде променено от Божия Дух, той няма да потърси Бог, нито ще може да го търси. Божието Слово е неразбираемо за него. Преди новораждането си човек е неправеден, негоден и измамен- устата му е пълна с горчивина и проклинане, сърцето му е наклонено към кръвопролитие, той няма мир и няма „страх от Бога пред очите му“ (Римляни 3:10-18). Такъв човек е неспособен да се спаси сам или дори да види нуждата си от спасение. Едва след като той е направен ново създание в Христа, сърцето и умът му ще бъдат променени към Бог. Сега той ще види истината и ще разбере духовните неща (1 Коринтяни 2:14; 2 Коринтяни 5:17).
Християнинът е човек, който е бил изкупен от греха и поставен на пътя към небето. Той е ново творение и сърцето му е обърнато към Бог. Неговата стара природа си е отишла, отмряла е. Неговата нова природа не би желала да се откаже от спасението и да се върне към старата си същност, по същия начин както получател на трансплантирано сърце не би искал да върне своето ново сърце в замяна на своето старо, болно сърце. Идеята християнин да се откаже от спасението си е небиблейска и немислима.
English
Може ли християнин „да се откаже от“ спасението?
