Въпрос
Какво представлява Божията слава?
Отговор
Божията слава представлява красотата на Неговия дух. Това не е естетическа или материална красота, а красотата, която произтича от Неговия характер, от всичко, което представлява Той. Яков 1:10 призовава богатия да се „хвали в смиряването си“, показвайки, че славата не означава богатства или власт или материална красота. Тази слава може да украсява човека или да пълни земята. Тя се наблюдава в човека или на земята, но тя не е тяхна, а е на Бог. Човешката слава е красотата на човешкия дух, която е погрешима и накрая отмира и затова е смиряваща, както ни казва стихът. Но Божията слава, която се изявява във всички Негови характеристики, никога не отмира. Тя е вечна.
Исая 43:7 казва, че Бог ни е създал за Своя слава. В контекста на другите стихове може да се каже, че човекът „слави“ Бог, защото чрез човека може да бъде видяна Божията слава в неща като любовта, музиката, героизма и т.н. – неща, които принадлежат на Бог, които ние носим „в съдове от пръст“ (2 Коринтяни 4:7). Ние сме съдовете, които „съдържат“ Неговата слава. Всички неща, които можем да правим и да сме, намират своя източник в Него. Бог взаимодейства с природата по същия начин. Природата изразява Неговата слава. Неговата слава се разкрива на човешкия разум чрез материалния свят по много начини и често пъти по различен начин на различните хора. Един човек може да се развълнува от планинската гледка, а друг може да обича морската красота. Но това, което е зад тях, и при двете (Божията слава), говори и на двамата, независимо от тяхната раса, наследство или местоположение. Както казва Псалом 19:1-4 „Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да чуе гласът им, Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената“.
Псалом 73:24 нарича самото небе „слава“. Обичайно е било да чуете християните да говорят за смъртта като „приемане в славата“, което е фраза, заимствана от Псалома. Когато християнинът умре, той ще бъде взет в Божието присъствие и в Неговото присъствие ще бъде естествено заобиколен от Божията слава. Ще бъдем заведени на мястото, където буквално живее Божията красота – красотата на Неговия Дух ще бъде там, защото Той ще бъде там. Отново, красотата на Неговия Дух (или същността на Този, Който Е) е Неговата „слава“. На това място Неговата слава няма да е необходимо да идва чрез човек или природа, а ще бъде виждана ясно, точно както казва 1 Коринтяни 13:12: „Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат“.
В човешки/земен смисъл славата е красота или живост, която почива на земния материал (Псалом 37:20, Псалом 49:17), и в този смисъл, избледнява. Но причината да чезне е, че материалните неща не са трайни. Те умират и изчезват, но славата, която е в тях, принадлежи на Бог и се връща при Него, когато смъртта или гниенето отнеме материала. Помислете за богаташа, споменат по-рано. Стихът казва: „Богатият да се хвали в смиряването си, защото ще прецъфти като цвета на тревата“. Какво означава това? Стихът напомня на богаташа да осъзнае, че неговите богатство, сила и красота произлизат от Бог и да се смири от осъзнаването, че Бог е този, който го прави такъв какъвто е и му дава всичко, което има. И знанието, че ще прецъфти като тревата, е това, което ще го доведе до осъзнаването, че Бог е онзи, от когото идва славата. Божията слава е източникът, изворът, от който произтича всяка малка слава.
Тъй като Бог е този, от който идва славата, Той няма да позволи да търпи мисленето, че славата идва от човека или природата. В Исая 42:8 виждаме пример за Божията ревност към Своята слава. За тази ревност към Своята собствена слава говори Павел в Римляни 1:21-25, когато говори за начините, по които хората се покланят на творението вместо на Твореца. С други думи, те гледали на предмета, чрез който идва Божията слава, и вместо да отдават почитта на Бог за това, те боготворели това животно или дърво или човек сякаш красотата, която притежавали, произхождала от само себе си. Това е самата сърцевина на идолопоклонството и се среща много често. Всеки, който някога е живял, е допускал тази грешка по едно или друго време. Всички ние сме „сменяли“ славата на Бог за „славата на човека“.
Това е грешката, която продължават да правят много хора: доверяване на земни неща, земни отношения, своите собствени сили или таланти или красота, или добротата, която виждат в другите. Но когато тези неща избледнеят и отпаднат както неизбежно ще стане (тъй като са само временни носители на по-великата слава), тези хора се отчайват. Това, което всички е необходимо да осъзнаем е, че Божията слава е постоянна и докато пътуваме през живота ще я видим да се проявява тук и там, в този човек или тази гора, или в история за любов или героизъм, художествена или нехудожествена, или в нашия личен живот. Но накрая всичко се връща към Бог. И единственият път към Бог е чрез Неговия Син, Исус Христос. Ще открием самия източник на цялата красота в Него, на небето, ако сме в Христа. Нищо няма да бъде загубено за нас. Всички онези неща, които са повехнали в живота, ще ги намерим отново в Него. English
Какво представлява Божията слава?
