Въпрос
Защо да бъдеш добър човек не е достатъчно за да отидеш на небето?
Отговор
Ако попиташ повечето хора какво трябва да направят, за да отидат на небето (ако приемем, че вярват в небето или отвъдния свят), преобладаващият отговор ще бъде някаква форма на „ да бъдеш добър човек". Повечето, ако не всички, религии и светски философии са базирани на етична основа. Независимо дали става въпрос за ислям, юдаизъм или светски хуманизъм, учението обикновено е, че стигането до небето е въпрос на това да бъдеш добър човек — следвайки Десетте заповеди или предписанията на Корана или Златното правило. Но това ли учи християнството? Християнството ли е само една от многото световни религии, които учат, че това, че сме добър човек, ще ни изведе в небето? Нека да разгледаме Матей 19: 16–26 за някои отговори; това е историята на младия богаташ.
Първото нещо, което отбелязваме в тази история, е, че младият богаташ задава добър въпрос: „Учителю, какво добро да направя, за да имам вечен живот?" (Мат.19:16) Като задава този въпрос, той признава факта, че въпреки всичките му усилия да бъде добър човек досега, липсва нещо и той иска да знае какво още трябва да направи, за да получи вечен живот. Той обаче задава въпроса от перспектива на погрешния мироглед — този на заслугата („Какво добро дело трябва да направя?"); той не успя да схване истинското значение на Закона, както ще му посочи Исус, който трябваше да служи като учител до времето на Христос (Галатяни 3:24).
Второто нещо, което трябва да се отбележи, е отговорът на Исус на въпроса му. Исус задава въпрос: „Защо питаш Мене за доброто?" Исус стига до сърцевината на въпроса, а именно, че никой не е добър и никой не прави добро, освен Бог. Младият мъж действа с фалшива предпоставка: добрият човек е в състояние да спечели пътя си към небето. За да изрази Своята точка, Исус казва, че ако младежът иска вечен живот, той трябва да спазва заповедите. Като казва това, Исус не се застъпва за праведност, основана на дела. По-скоро Исус оспорва предположенията на младежа, като показва плиткото разбиране на Закона и човешките способности.
Отговорът на младежа е ясен. Когато му е казано да спазва заповедите, той пита Исус: „Кои от тях?" Исус продължава нежно да показва на човека погрешната посока, в която върви, като му напомня втората част на Закона, т.е. заповедите, които се отнасят към нашите взаимоотношения с други хора. Почти можете да усетите чувството на неудовлетвореност в отговора на младежа, когато казва на Исус, че е спазил всичко това от младостта си — настоява, че е добър човек. Отговорът на младежа е ироничен. Като казва, че е спазил всички тези заповеди от младостта си, той е нарушил заповедта относно лъжливото свидетелство. Ако наистина беше честен, щеше да каже, че колкото и да се опитва да спазва заповедите, той не успява. Не е бил напълно добър човек. Той има плитко разбиране на Закона и надуто мнение за собствените си способности. Освен това той има това чувство, че не е достатъчно добър човек и пита Исус: „Какво все още ми липсва?"
Тогава Исус се обръща към учениците Си, за да ги научи на принцип: „Пак ви казвам, по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Божието царство." Това е било шокиращо за учениците, които поддържат общата идея, че богатството е знак за Божието благословение. Но Исус посочва препятствието, което богатството поставя — склонността да подхранва самодостатъчност. Неговите ученици питат: „Кой тогава може да бъде спасен?" Исус отговаря, като напомня на учениците, че спасението е от Бога: "За човеците това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно."
Кой може да бъде спасен? Ако бъде оставен само до човека — никой! Защо това, да си добър човек не е достатъчно, за да влезеш в небето? Защото никой не е „добър" човек; има само Един, който е добър, и това е самият Бог. Никой не може да спазва перфектно Закона. Библията казва, че всички са съгрешили и не заслужават да се прославят от Бога. (Римляни 3:23). Библията също казва, че заплатата на нашия грях е смърт (Римляни 6: 23а). За щастие, Бог не изчака по някакъв начин не се научим да бъдем „добри"; докато бяхме в греховното си състояние, а Христос умря за неправедните (Римляни 5: 8).
Спасението не се основава на нашата доброта, а на добротата на Исус. Ако изповядваме с устата си, че Исус е Господ и повярваме в сърцата си, че Бог го е възкресил от мъртвите, ще се спасим (Римляни 10: 9). Това спасение в Христос е скъпоценен дар и, като всички истински дарове, е незаслужено (Римляни 6:23; Ефесяни 2: 8–9). Вестта на Евангелието е, че никога не можем да бъдем достатъчно добри, за да стигнем до небето. Трябва да признаем, че сме грешници, които не заслужават Божията слава, и трябва да се подчиним на заповедта да се покаем за греховете си и да положим вярата и доверието си в Исус Христос. Само Христос е бил „добър човек" — достатъчно добър, за да спечели небето — и Той дава своята правда на онези, които вярват в Неговото име (Римляни 1:17).
English
Защо да бъдеш добър човек не е достатъчно за да отидеш на небето?
