Въпрос
Защо Бог позволява на лоши хора да се случват добри неща?
Отговор
Този въпрос е подобен на обратния: „Защо Бог позволява на добри хора да се случват лоши неща?" И двата въпроса се отнасят до това, което изглежда като озадачаващата несправедливост, на която сме свидетели всеки ден. Псалом 73 е отговорът на съвсем същите въпроси, които са измъчвали псалмиста. Намирайки се в ужасно нещастие и душевна агония, той пише: „А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми. Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите" (Псалом 73:2-3).
Авторът на този псалом бил мъж на име Асаф, водач на един от храмовите хорове. Очевидно той не бил богаташ, а такъв, който е посветил живота си на Бога (вижте 1 Летописи 25). Но като нас той е преживявал някакви трудности и е задал въпроса за несправедливостта на всичко това. Той наблюдавал покварените хора около него, които живеели по свои собствени правила и се наслаждавали на цялото богатство и удоволствия на света и трупали богатства. Той се оплаква: „Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто. Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци" (Псалом 73:4-5).
Асаф гледал тези хора, които нямали проблеми. Те можели да пращат сметките си. Те имали изобилна храна и тънели в изобилен лукс. Но бедният Асаф бил погълнат да ръководи хора и да се опитва да живее богоугодно. И за да станат нещата по-лоши, изборът му да служи на Бог като че ли не му помагал. Той започнал да завижда на тези хора и дори да пита Бог защо Той позволява да се случва такова нещо.
Колко често намираме себе си в ситуация подобна на Асаф? Посвещаваме живота си да служим на Бог. А после виждаме с очите си покварените, неблагочестиви хора около нас да придобиват нови притежания, луксозни домове, повишения и красиви дрехи докато ние се борим финансово. Отговорът се намира в останалата част на псалома. Асаф завиждал на тези покварени хора докато не осъзнал едно много важно нещо. Когато влязъл в Божието светилище, той напълно разбрал тяхната крайна съдба: „И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно, До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им. Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение. Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси. Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им" (Псалом 73:16-20). Онези, които имат временни богатства на земята, са в действителност духовни бедняци, защото нямат истински богатства – вечния живот.
Често се случва, когато не разбираме какво ни се случва, нито разбираме как работи провидението. Когато Асаф влязъл в Божието светилище, той започнал да вижда, че няма нужда да завижда за благополучието на покварените, защото тяхното благополучие е илюзия. Той започнал да разбира, че старият измамник, Сатаната, е използвал лъжи, за да го отклони от действителността на Бог. Като влязъл в светилището Асаф осъзнал, че благоденствието е мимолетно задоволство, като приятен сън, който ни радва само за малко, но когато се събудим, осъзнаваме, че не е бил истински. Асаф се укорява за своята собствена глупост. Той признава, че е бил „обезумял и не разбирал" да завижда на покварените или да ревнува силните (Псалом 73:22). Неговите мисли тогава се върнали на неговото собствено щастие в Бог, когато той осъзнал колко много повече радост, задоволство и истинско духовно благоденствие има в Създателя.
Може да нямаме всичко, което искаме тук на земята, но един ден ще благоденстваме през цялата вечност чрез Исус Христос нашия Господ. Винаги когато сме изкушени да опитаме другия път, трябва да помним, че другият път е погибел (Матей 7:13). Но тесният път пред нас чрез Исус е единственият път, който води до вечния живот. Това трябва да бъде нашата радост и нашата утеха. „Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе. … Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят. Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си…" (Псалом 73:25, 27-28).
Не трябва да се безпокоим, когато сякаш добри неща се случват на лоши хора. Трябва само да запазим своя фокус върху нашия Създател и да влизаме в Неговото присъствие всеки ден през входа на Неговото свято Слово. Там ще намерим истина, задоволство, духовни богатства и вечна радост.
English
Защо Бог позволява на лоши хора да се случват добри неща?
