Въпрос
Какво казва Библията за клюкарстването?
Отговор
Еврейската дума, преведена в Стария Завет „клюкарствам”, се определя като „този, който разкрива тайни, който разнася измислици и клюки.” Клюкарят е човек, който има привилегирована информация за хора и я разказва на тези, за които тя не е предназначена. Клюката се различава от споделянето на информацията по своето намерение. Клюкарите имат за цел да си създадат положителен образ като направят другите да изглеждат зле, и като се издигнат като някакъв вид хранилища на информация.
В Посланието до Римляните, Павел разкрива греховното естество и беззаконието на човечеството, като казва как Бог е излял Своя гняв върху хората, които са отхвърлили Неговите закони. Понеже те са се отвърнали от Божието наставление и ръководство, Той ги е предал на тяхното греховно естество. Списъкът с грехове включва клюките и клеветниците (Римляни 1:29-32). От този пасаж виждаме колко е сериозен греха на клюкарстването, и че той характеризира хората, които са под Божия гняв.
Друга група хора, които са били известни (и все още са) за това, че се отдава на клюкарства, са вдовиците. Павел предупреждава вдовиците да не клюкарстват и да не стоят бездейни. Тези жени са описани като „безделни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да се говори” (1 Тимотей 5:12-13). Понеже жените прекарват по-голяма част от времето в дома си и работят близо до други жени, те чуват и наблюдават ситуации, които може да бъдат изопачени, особено, когато бъдат многократно повторени. Павел казва, че вдовиците придобиват навика да ходят от къща на къща, да търсят нещо, което да правят в безделието си. Ръцете, които не вършат работа работят за дявола, и Бог ни предупреждава да не позволяваме на безделието да навлиза в нашия живот. „Одумникът обикаля и открива тайни, затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си” (Притчи 20:19).
Жените със сигурност не са единствените, които се залавят в клюки. Всеки може да се окаже клюкар, ако просто повтаря нещо поверително, което е чул. Книгата Притчи има много стихове, които говорят за опасностите на клюките и потенциалната вреда, която се получава от тях. „Който презира ближния си, е скудоумен; а благоразумният човек мълчи. Одумникът обикаля и открива тайните, а верният духом потайва работата” (Притчи 11:12-13).
Библията ни казва, че „Опак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели” (Притчи 16:28). Много приятелства са били разрушени заради недоразуменията, които са започнали от клюки. Хората, които се занимават с такива неща не правят нищо друго, освен да пораждат проблеми и да причиняват гняв, огорчение и болка между приятели. Тъжно е, че някои хора процъфтяват по този начин и търсят възможности да погубят други. И когато тези хора бъдат изобличени, те отричат обвиненията и се опитват да извинят и да обяснят поведението си като нещо нормално. Вместо да признаят, че грешат, те обвиняват някой друг или се опитват да омаловажат сериозността на греха. „Устата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му. Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема” (Притчи 18:7-8).
Хората, които въздържат езика си се пазят от беди (Притчи 21:23). Затова трябва да внимаваме какво говорим и да се въздържаме от греха на клюкарстването. Ако предадем естествените си желания на Господ, Той ще ни помогне да останем праведни. Нека всички да спазваме библейското учение за клюкарстването като държим затворени устата си, докато не е необходимо и уместно да говорим.
English
Какво казва Библията за клюкарстването?
