Въпрос
Какво означава да запазиш сърцето си?
Отговор
Притчи 4: 23–26 инструктира вярващите да : „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота. Отмахни от себе си лъжливи уста
и отдалечи от себе си развратени устни. Очите ти нека гледат право напред
и клепачите ти нека бъдат оправени право пред теб. Обмисляй внимателно пътеката на краката си
и всичките ти пътища нека бъдат добре уредени. " Когато Соломон се позовава на пазенето на сърцето, той наистина има предвид вътрешното ядро на човека, мислите, чувствата, желанията, волята и изборите, които правят съответният човек такъв, какъвто е. Библията ни казва, че мислите ни често диктуват какви ставаме (Притчи 23: 7; 27:19). Умът на човека отразява кой е в действителност, а не просто неговите действия или думи. Ето защо Бог изследва сърцето на човека, а не просто външния му вид и това, как той изглежда (1 Царе 16: 7).
Точно както има много заболявания и разстройства, които могат да засегнат физическото сърце, има много заболявания на духовното сърце, които могат да влошат растежа и развитието ни като вярващи. Атеросклерозата е втвърдяване на артериите поради натрупани холестеролни плаки и белези в артериалните стени. Може да се получи и втвърдяване на духовното сърце. Втвърдяването на сърцето се случва, когато ни бъде представена Божията истина и ние отказваме да я признаем или приемем.
Въпреки че Египет бил поразен от една след друга беди, когато фараонът отказва да освободи израилтяните от робството им, той втвърдил сърцето си срещу истината, че Всемогъщият Бог възнамерява да избави народа Си от Египет (Изход 7:22; 8:32; 9: 34). В Псалм 95: 7–8 цар Давид моли народа си да не закоравява сърцата си в бунт срещу Бог, както правеха в пустинята. Има много неща, които могат да втвърдят сърцето и да накарат човек да отрича Бог и точно както холестеролът блокира притока на кръв, тези неща пречат на вярващия да има свободен поток от Божия мир и благословии, произтичащи от послушанието. Следователно предпазването от бунтовен дух и култивирането на дух на покорно подчинение на Божието Слово е първата стъпка в опазването на сърцето.
Сърдечните шумове са необичайни и протичат поради дефектни сърдечни клапи. Сърдечните клапи действат като врати за предотвратяване на обратния поток на кръвта в сърцето. Духовните сърдечни шумове възникват, когато вярващите участват в оплаквания, клюки и спорове. Вярващите са инструктирани много пъти да избягват мрънкането, и оплакванията (Йоан 6:43; Филипяни 2:14). Участвайки в тези дейности, вярващите пренасочват фокуса си от плановете, целите и предишните Божии благословии към нещата от света. Бог вижда това като липса на вяра и без вяра е невъзможно да се угоди на Бог (Евреи 11: 6). Вместо това християните са инструктирани да се стремят към удовлетворение във всичко, като се доверяват на Бог да осигури необходимото в Неговото добро време (Евреи 13: 5). Опазването от дух на оплакване и култивирането на дух на благодарност и доверие е втората стъпка към опазването на сърцето.
Застойнатa сърдечна недостатъчност е неспособност на сърцето да изпомпва успешно кръвта поради слабости в стените му. Застойна сърдечна недостатъчност може да бъде резултат от хипертония (високо кръвно налягане), инфаркти на миокарда (инфаркти) и необичайно разширяване на сърцето. Духовните еквиваленти са гняв, поддаване на изкушението и гордост. Гневът действа като отрова върху тялото, както физически, така и духовно, и прави вярващия по-уязвим от колкото изкушението да нараним другите с нашите действия и думи. Ефесяни 4: 31–32 наставлява: „ Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махнат от вас;
и бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас.“.
Всеки християнин е в постоянна, интензивна война с демонични сили. Много от нас са толкова устремени в борбата с външната духовна война, че забравят, че голяма част от битката ни не е с външни сили, а със собствения ни ум и мисли. Яков 1: 14–16 ни казва: „ А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. Не се заблуждавайте, любезни мои братя!" Грехът винаги започва в ума. Греха първо зачева и е добре да се спре греховното действие, преди действително то да бъде извършено. Следователно първата линия на защита трябва да бъде отказът, и дори да не се мисли за неправомерното действие. Апостол Павел ни казва да вземем всяка мисъл в плен, така че тя да отговаря на Божията воля (2 Коринтяни 10: 3–5).
Притчи 16:18 ни казва, че гордостта води до унищожение. Притчи 16: 5, казва: „Мерзост е за ГОСПОДА всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан. “ Гордостта беше първият голям грях на Сатана, когато той помислил, че може да бъде като Бог и подбудил една трета от ангелите да направят преврат в небето (Езекиил 28:17). Поради тази причина Сатана бил изхвърлен от небето. Сатана също изкушава Ева в райската градина, като се обръща към нейното его. Той каза, “но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото. “ (Битие 3: 5). Ева искаше да бъде мъдра като Бог, затова капитулира пред съвета на Сатана да яде от плодовете на дървото. Следователно гордостта беше и крахът на човека. Сатана не искаше хората да се подчинява на Бог, а да станат богове на себе си - определяйки за себе си реалността, значението и етиката. Тази сатанинска философия е основната философия на магьосничеството, светския хуманизъм и мистицизма на Ню Ейдж.
Избягването на гняв, гордост и изкушение са важни за съхранението на сърцето. Апостол Павел ни инструктира: „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте. “ ( Филипяни 4: 8). постоянното мислене за тези неща ще помогне да се изгради ограда около нашите сърца.
English
Какво означава да запазиш сърцето си?
