Въпрос
Как може християнинът да се справи с чувството на вина относно миналите си грехове, независимо дали са извършени преди или след спасението?
Отговор
Всеки е съгрешавал и един от резултатите на греха е вината. Можем да сме благодарни за чувството за вина, понеже то ни кара да търсим прошка. Моментът, в който един човек остави греховете си и се обърне с вяра към Исус Христос, неговият грях е простен. Покаянието е част от вярата, която води до спасение (Матей 3:2; 4:17; Деяния 3:19).
В Христос дори и най-отвратителните грехове са заличени (виж 1 Коринтяни 6:9-11 за списък с неправедните дела, които могат да бъдат простени). Спасението е по благодат, а благодатта прощава. Когато един човек е спасен, той все още ще съгрешава, и когато го прави, Христос отново обещава прошка. „Но ако някой съгреши, имаме Застъпник при Отца – Исус Христос Праведния” (1 Йоан 2:1).
Обаче свободата от греха невинаги означава свобода от чувството за вина. Дори нашите грехове да са простени, ние все още ги помним. Освен това имаме духовен враг, наречен „обвинителят на нашите братя” (Откровение 12:10), който неуморно ни напомня нашите провали, грешки и грехове. Когато един християнин изпитва чувство за вина, той трябва да направи следните неща:
1) Да изповяда всички известни грехове, които не са били изповядани досега. В някои случаи чувството за вина е уместно, понеже е необходимо изповядване на греховете. Много пъти се чувстваме виновни, защото сме виновни! (Виж в Псалм 32:3-5 Давидовото описание на вината и начина, по който да се справим с нея).
2) Помолете Господ да открие всеки друг грях, който може да се нуждае от изповядване. Имайте смелостта да бъдете напълно открити и честни пред Господ. „Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми. И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!” (Псалм 139:23-24).
3) Уповавайте в обещанието на Бог, че ще ни прости греха и ще премахне вината, заради кръвта на Христос (1 Йоаново 1:9; Псалм 85:2; 86:5; Римляни 8:1).
4) Когато чувство за вина се появява за грехове, които вече са изповядани и оставени, отхвърлете тези чувства като лъжлива вина. Господ е верен на Своето обещание да прощава. Прочетете и размишлявайте над Псалм 103:8-12.
5) Помолете Господ да смъмри Сатана, вашия обвинител, и го помолете да върне радостта, която придружава свободата от чувството на вина (Псалм 51:12).
Много полезно е да изучавате Псалм 32. Макар Давид да извърши страшен грях, той намери свобода от греха и чувството за вина. Той се занимаваше с причината на вината и действителността на прошката. Псалм 51 е друг добър пасаж, който да изследвате. Ударението тук е върху изповядването на греха, когато Давид умолява Бог със сърце изпълнено с вина и скръб. Резултатът от това е възстановяване и радост.
Накрая, ако грехът е бил изповядан, човек се е покаял от него, и е забравен, е време да се продължи напред. Помнете, че ние, които сме дошли при Христос, сме били направени нови творения в Него. „И така, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина, ето всичко стана ново!” (2 Коринтяни 5:17). Част от „старото”, което си е отишло, е спомена за старите грехове и вината, която те са причинили. Тъжно е, че някои християни са склонни да се отдават на спомени за миналия си греховен живот, които би трябвало да са мъртви и отдавна погребани. Това е безсмислено и пречи на победоносния християнски живот, който Бог иска за нас. Една мъдра поговорка казва: „Ако Бог те е спасил от клоаката, не се връщай да плуваш там.”
English
Как може християнинът да се справи с чувството на вина относно миналите си грехове, независимо дали са извършени преди или след спасението?
