Въпрос
Как мога да се излекувам от болката от разбита връзка?
Отговор
Светът е пълен с хора с разбити сърца, разбити души и разбити връзки. Болката от едно разбито взаимоотношение е в истинския смисъл лична загуба, не много по-различна от тежка загуба при смърт. Понякога болката е толкова силна, че спира хората от това да функционират правилно и в крайни случаи може да доведе до психически срив или дори до желание за самоубийство. Светът предлага различни начини за облекчаване на болката: приемане на антидепресанти, писане на гневно писмо и разкъсване, пазаруване, преобразяване и т.н. Някои подкрепят силата на позитивното мислене. Най-разпространеният „лек“ е времето. Въпреки, че интензивността на разбито сърце може да отслабне с времето, само едно Божие дете може да изпита пълно възстановяване, защото само християнинът има достъп до силата на Божия Дух, Този, който ,,Изцелява съкрушените в сърце и превързва скърбите им.’’ (Псалм 147:3)
Исус разбира болката от отхвърляне. ,, У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха‘‘ (Йоан 1:11). Исус беше предаден от един от най-близките Му съратници (Йоан 6:71; срв. Псалм 41:9). Докато се справяме с болката от разбита връзка, трябва да отнесем тежестите си на Господ (1 Петрово 5:7). Той плаче с тези, които плачат (Йоан 11:35; Римляни 12:15) и Той е в състояние да „състрадава с нас в нашите немощи“ (Евреи 4:15).
Сринатата връзка може да бъде източник на много негативни емоции. Християните разбират безсмислието да позволяват на емоциите си да ги ръководят. Исус Христос ни е благословил с всяко духовно благословение и ни е направил приети в Него (Ефесяни 1:3, 6). Това приемане надхвърля всички чувства на отхвърляне, които може да имаме, защото не се основава на „надявам се“, а на „знам го“. Ние знаем, че Бог ни е приел, защото Божието Слово ни казва така, и когато присвояваме тази истина чрез вяра, тя променя сърцата и живота ни.
Всеки изпитва болката от разбито взаимоотношение в един или друг момент. Със сигурност ще бъдем наранени и разочаровани, защото живеем в паднал свят. Това, което решим да направим с тази болка и разочарование, може да ни направи по-силни в ходенето ни с Господа. Бог обещава да премине през разочарованията в живота заедно с нас (Евреи 13:5) и Той иска да знаем, че Неговата грижа за нас е сигурна. Неговата благодат и утеха са наши, докато почиваме в Него.
Всеки човек, който е новороден като Божие дете има благословения в Христос, но ние трябва да изберем да ги използваме. Да живееш в постоянен мрак и униние заради разбита връзка е като да имаш милион долара в банката и да живееш като бедняк, защото никога не теглиш пари. Също така е вярно, че не можем да използваме това, което не познаваме. Следователно всеки вярващ трябва да се стреми да „расте в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос” (2 Петрово 3:18) и да бъде „преобразен се чрез обновяването на ума си” (Римляни 12:2). Трябва да посрещнем живота, въоръжени с истинско разбиране какво означава да ходим с вяра.
Като вярващи ние не се определяме от минали неуспехи, разочарование или отхвърляне на другите. Ние се определяме от връзката си с Бога. Ние сме Негови деца, новородени за нов живот, надарени с всякакви духовни благословения и приети в Христос Исус. Имаме вяра, която побеждава света (1 Йоаново 5:4).
Бог е подготвил за всеки от нас уникални възможности да преминем през „всички неща“ на този живот. Можем или да ходим със собствените си сили и това, което апостол Павел нарича наша „плът“, или можем да ходим в силата на Светия Дух. Това е наш избор. Бог ни е снабдил с броня, но от нас зависи дали ще я носим (Ефесяни 6:11-18).
Може да претърпим разочарование в този живот, но ние сме деца на Царя и отхвърлянето, което изпитваме, е моментна болка в сравнение с вечната слава. Можем да позволим отхвърлянето да ни дърпа надолу или можем да поискаме наследството на Божие дете и да продължим напред в Неговата благодат. Подобно на Павел, ние можем да „забравяме задното и да се простираме към предното“ (Филипяни 3:13).
Това да простим на другите е важна за процеса на изцеление. Задържането на горчивина или таенето на злоба само трови собствения ни дух. Да, може наистина да сме били онеправдани и, да, болката е истинска, но има свобода в прошката. Прошката е дар, който можем да дадем, защото ни е дадена от Господ Исус Христос (Ефесяни 4:32).
Каква утеха е да познаваш Бог, който каза: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя” (Евреи 13:5). Бог винаги е близо, за да утеши вярващия. „Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб“ (2 Коринтяни 1:3–4). Бог, който не може да лъже, е обещал да премине през нашите изпитания с нас: „Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, И през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, И пламъкът не ще те опали. ” (Исая 43:2).
„Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.” (Псалм 55:22). В действителност чувствата идват от мислите, така че, за да променим начина, по който се чувстваме, трябва да променим начина, по който мислим. И това е, което Бог иска да правим. Във Филипяни 2:5 на християните се казва: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса.“ Във Филипяни 4:8 на християните се казва да мислят за неща, които са истинни, благородни, справедливи, чисти, прекрасни, на добро мнение и похвални. В Колосяни 3:2 се казва „Мислете за горното, а не за земното“. Докато правим това, чувствата ни на отхвърляне намаляват.
Преодоляването на болката от разбита връзка изисква да отделяте време всеки ден да се молите за Божието напътствие и да четете и размишлявате върху Божието Слово. Изцелението никога не може да дойде от нашите собствени усилия; идва само от Господа. Това, което помага е да откъснем очите си от себе си и вместо това да се съсредоточим върху Бог. Той може да ни направи цялостни и съвършени. Той може да вземе нашата съкрушеност и да ни направи това, което Той иска ние да бъдем. Разкъсаната връзка е болезнена, но Господ е милостив. Той може да даде на живота ни смисъл, цел и радост. Исус каза: „който дойде при Мене никак няма да го изпъдя“ (Йоан 6:37). Връзката на нашия Господ с Неговите деца е такава, която никога няма да бъде прекъсната.
English
Как мога да се излекувам от болката от разбита връзка?
