Въпрос
Аз съм индуист, защо трябва да мисля да ставам християнин?
Отговор
Сравнението между индуизма и християнството е трудно отчасти, понеже за западняците индуизмът е трудна за възприемане религия. Той представлява богата история и сложно богословие. Вероятно на света няма религия, която е по-пъстра или богато украсена. Сравнението между индуизма и християнството може лесно да новаците в сравнителното религиознание. Така, предложеният въпрос трябва да бъде разгледан внимателно и смирено. Отговорът, даден тук, не претендира да бъде изчерпателен или да възприема дори „задълбочено" разбиране на индуизма по която и да е точка. Този отговор просто сравнява няколко точки между двете религии в усилието си да покаже как християнството заслужава специално разглеждане.
Първо, християнството трябва да бъде разгледано относно неговата историческа жизненост. Християнството има исторически вкоренени лица и събития в своя план, които са разпознаваеми чрез такива науки като археология и текстова критика. Индуизмът разбира се има история, но неговите богословие, митология и история толкова често се преплитат, че става трудно да се разпознае къде спира едното и започва другото. Митологията открито се признава в индуизма, който притежава подробни митове, използвани за обяснение на личностите и природите на боговете. Индуизмът има определена гъвкавост и приспособимост през своята историческа неопределеност. Но, където религията не е исторична, тя е много по-малко проверуема. По този въпрос тя не може да бъде фалшифицирана , но не може и да бъде доказуема. Буквалната история на евреите и накрая християнскта традиция са тези, които доказват богословието на християнството. Ако не са съществували Адам и Ева, ако Израил не е имал бягството от Египет, ако Йона беше само алегория или ако Исус не е ходил по земята, тогава цялата християнска религия може потенциално да се срути в тези пуктове. За християнството измамна история би означавало нестабилно богословие. Такава историческа вкорененост би могла да бъде слабост на християнството, освен ако исторически проверуемите части на християнскта традиция са толкова често доказвани, че слабостта става сила.
Второ, въпреки че и християнството, и индуизмът имат ключови исторически фигури, само за Исус е доказано, че е възкръснал телесно от мъртвите. Много хора в историята са били мъдри учители или са започвали религиозни движения. Индуизмът има своя дял от мъдри учители и земни водачи. Но Исус изпъква. Неговите духовни учения са потвърдени с проверка, която само божествена сила може да премине, смърт и телесно възкресение – факт, който той пророкувал и изпълнил Сам (Матей 16:21; 20:18-19; Марк 8:31; 1 Лука 9:22; Йоан 20-21; 1 Коринтяни 15).
Нещо повече, християнското учение за възкресението се отличава от индуисткото учение за прераждането. Тези две идеи не са едни и същи. И само възкресението е това, което може да се изведе убедително от историческо и свидетелско проучване. Възкресението на Исус Христос в частност има значителна реабилитация еднакво посредством светско и религиозно познание. Неговото доказване не помага с нищо за доказването на индуистката доткрина за прераждането. Разгледайте следните разлики:
Възкресението обхваща една смърт, един живот, едно смъртно тяло и едно ново и безсмъртно прославено тяло. Възкресението се случва чрез божествена намеса, то е монотеистично, то е освобождаване от греха и се случва окончателносамо в последните времена. Прераждането обратно обхваща множество смърти, множество живота, множество смъртни тела и няма безсмъртно тяло. Нещо повече, прераждането се случва по природен закон, то обикновено е пантеистично (Бог е всичко), действа въз основа на карма и е винаги действащо. Разбира се, изброяването на разликите не доказва истината на нито един от разказите. Обаче, ако възкресението е исторически доказуемо, тогава разграничаването на тези две възможности за отвъден живот разделя доказаната история от недоказаната. Възкресението на Христос и по-общата християнска доктрина за възкресението заслужават разглеждане.
Трето, християнските Писания са исторически очебийни и заслужават сериозно уважение. В няколко текста Библията превъзхожда индуистките Веди и всички други книге на античността по този въпрос. Човек може даже да каже, че историята на Библията е толкова завладяваща, че да се усъмним в Библията означава да се усъмним в самата история, тъй като това е исторически най-доказуемата книга от цялата античност. Единствената книга, която е повече исторически доказуема от Стария Завет (Еврейската Библия), е Новият Завет. Вземете предвид следното:
1) Съществуват повече ръкописи на Новия Завет отколкото на всяка друга книга от античността -5000 древногръцки ръкописа, 24000 общо, включително на други езици. Множеството на ръкописите дава възможност за огромна изследователска база, с която можем да сравняваме текстовете един с друг и да идентифицираме какво казват оригиналите.
2) Ръкописите на Новия Завет са по-близо по възраст до оригиналите отколкото всички други документи от античността. Всички оригинали са били написани в рамките на времето на съвременниците (свидетелите), през първи век н.е. и ние имаме части от ръкопис от 125 г.н.е. Копия на цели книги изникват до 200 г.н.е., а целият Нов Завет може да се открие, датиращ от 250 г.н.е. След като всичките книги на Новия Завет са първоначално написани по времето на очевидците, това означава, че не е имало време те да се предат на следващите поколения като мит и фолклор. Освен това претенциите за тяхната истинност са били обясними от членовете на църквата, които като лични очевидци на събитията, можели да проверят фактите.
3) Документите за Новия Завет са по-точни от всички останали в античността. Джон Р. Робинсън в „Честен към Бог" съобщава, че документите за Новия Завет са 99.9% точни (най-точните от всяка пълна антична книга). Брус Мецгер, експерт по гръцки Нов Завет, предполага по-скромното 99.5%.
Четвърто, християнският монотеизъм има предимства пред пантеизма и политеизма. Няма да бъде честно да характеризираме индуизма като само пантеистичен („Бог е всичко") или само политеистичен (имащ много богове). В зависимост от течението от индуизма, към което спада човек, той може да бъде пантеистичен, политеистичен, монистичен („всичко е едно"), монотеистичен или много други възможности. Обаче, двете силни течения в индуизма са политеизма и пантеизма. Християнският монотеизъм има забележителни предимства пред тези двете. Поради ограничения на мястото тези три световни гледища са сравнени тук само с оглед една точка – етиката.
Както политеизмът, така и пантеизмът имат съмнителна основа за своята етика. При политеизма, ако има много богове, тогава кой бог има най-върховния стандарт за етика, който хората да спазват? Когато има множество богове, тогава техните етически системи или не влизат в конфликт, влизат в конфликт или не съществуват. Ако не съществуват, тогава етиката бива измислена и без основа. Слабостта на тази позиция е самоочевидна. Ако етическите системи не влизат в конфликт, тогава на какъв прницип се опират те? Каквито и да е този опорен принцип, той ще е по-върховен от боговете. Боговете не са върховни, тъй като те отговарят пред някакъв друг авторитет. Следователно има по-висша реалност, която човек трябва да спазва. Този факт прави политеизма да изглежда плитък, ако не празен. При третата възможност, ако боговете влизат в конфликт при своите стандарти за добро и лошо, тогава подчинението на един бог рискува неподчинението на друг, което води до наказание. Етиката би била относителна. Добро за един бог не би било непременно „добро" в обективен и универсален смисъл. Например жертването на нечие дете на Кали би било похвално за едно течение в индуизма, но укорно за много други. Но със сигурност, независимо от това, детската жертва като такава е осъдителна. Независимо някои неща по всички доводи и вид са правилни или погрешни.
Пантеизмът не отива много по-далеч от политеизма, тъй като той допуска, че има едно върховно нещо – една божествена реалност – така отхвърляйки всякакви върховни разграничения на „добро" и „зло". Ако „доброто" и „злото" бяха наистина разграничени, тогава не би имало една единствена, неделима реалност. Пантеизмът в основата си не допуска морални разграничения между „добро" и „зло". Доброто и злото се разтварят в същата неделима реалност. И дори ако би могло да се направят такива разграничения като „добро" и „зло", контекстът на кармата прави невалиден моралния контекст на такова разграничение. Кармата е безличен принцип, много подобен на естествен закон като гравитацията или инерцията. Когато кармата повлияе някоя грешна душа, това не е божественото възмездие, което донася наказание. По-скоро това е безлична реакция на природата. Но нравствеността изисква личност – личност, която кармата не може да предложи. Например, ние не обвиняваме пръчката, която е била използвана за бой. Пръчката е предмет без морална способност и морално задължение. Подобно, ако кармата е просто безлична природа, тогава тя е аморална („без нравственост") и не е достатъчна основа за етика.
При християнския монотеизъм, обаче, етиката се корени в личността на Бог. Божият характер е добър и следователно това, което се съобразява с Него и Неговата воля, е добро. Това, което се отклонява от Бог и Неговата воля, е зло. Следователно единият Бог служи като абсолютната основа за етиката, позволяваща лична основа за нравственос т и доказваща обективно знание за доброто и злото.
Пето, остава въпроса „Какво правиш с твоя грях?" Християнството има най-силния отговор на този проблем. Индуизмът като будизма има поне две представи за греха. Грехът понякога е разбиран като невежество. Грешно е, ако човек не вижда или не разбира реалността както я определя индуизмът. Но остава представата за моралното прегрешение, наименувано „грях". Да извършиш нещо лошо нарочно, да нарушиш духовен или земен закон, или да желаеш погрешни неща би било грях. Но това морално определение на греха насочва към вид морално прегрешение, което изисква истинско изкупление. Откъде може да изникне изкуплението? Може ли изкуплението да дойде чрез придържане към кармични принципи? Кармата е безлична и аморална. Човек би могъл да върши добри дела, за да „изравни баланса", но той не може никога да се отърве от греха. Кармата дори не дава контекст по какъв начин моралното прегрешение е морално. Кого сме оскърбили, ако например съгрешаваме тайно? Кармата нехае дали е така или иначе, защото тя не е личност. Например, да предположим, че един човек убива сина на друг. Той може да предложи пари, собственост или собствения си син на засегнатата страна. Но той не може да върне убиването на младия мъж. Никакво количество компенсация не може да обезщети за този грях. Може ли изкуплението да дойде с молитва или посвещаване на Шива или Вишну? Дори ако тези герои предлагат прошка, още изглежда, че грехът би бил неплатен дълг. Те биха простили греха като че ли той е извиним и после ще въведат хората през портите на блаженството.
Християнството, обаче, разглежда греха като морално прегрешение срещу единствен, върховен и личностен Бог. Още от Адам хората винаги са били греховни създания. Грехът е реален и поставя безкрайна бездна между човека и блаженството. Грехът изисква правосъдие. Въпреки това той не може да бъде „уравновесен" с равен или по-голям брой добри дела. Ако някой има десет пъти повече добри дела отколкото лоши дела, тогава този човек все още има зло на съвестта си. Какво се случва с тези оставащи лоши дела? Дали те биват простени като че ли никога не са били важни? Дали те са допустими до блаженството? Дали те са обикновени илюзии като така не оставят какъвто и да е проблем? Никоя от тези възможности не е подходяща. Относно илюзията грехът е прекалено реален за нас, за да го обясняваме като илюзия. Що се отнася до греховността, когато сме честни със себе си, всички ние знаем, че сме съгрешили. Относно прошката, просто да простим греха без никаква цена разглежда греха като че ли той няма последици. Знаем, че това е лъжа. Що се отнася до блаженството, то не е много добро, ако грехът продължава да бъде внасян тайно. Изглежда, че кармата ни оставя с тгреха в нашите сърца и подозрението, че сме нарушили някакъв в основата си личен стандарт за правилно и погрешно. И блаженството или не може да ни допусне, или трябва да престане да бъде съвършено, така че да можем да влезем.
При християнството, обаче, целият грях бива наказван, въпреки че наказанието вече е било удовлетворено с Христовата лична жертва на кръста. Бог е станал човек, живял е съвършен живот и е умрял смъртта, която ние заслужаваме. Той е бил разпънат на кръста вместо нас, заместител на нас и покритие или изкупление за нашите грехове. И Той е възкръснал като доказал, че дори смъртта не може да Го победи. Нещо повече, Той обещава същото възкресение за вечен живот за всички, които вярват в Него като техен единствен Господ и Спасител (Римляни 3:10, 23; 6:23; 8:12; 10:9-10; Ефесяни 2:8-9; Филипяни 3:21).
Накрая, при християнството можем да знаем, че сме спасени. Не трябва да разчитаме на някакво мимолетно преживяване, нито да разчитаме на нашите добри дела или пламенна медитация, нито да вярваме в лъжлив бог, за когото се опитваме да „вярваме, че съществува". Ние имаме жив и истински Бог, исторически основана вяра, трайно и проверуема откровение на Бог (Писанието), богословски задоволителна основа за етичен живот и гарантиран дом на небето с Бог.
Така, какво означава това за вас? Исус е върховната реалност! Исус е бил съвършената жертва за нашите грехове. Бог предлага на всички нас прошка и спасение, ако само приемем Неговия дар за нас (Йоан 1:12), като вярваме, че Исус е Спасителят, който е положил живота Си за нас – Неговите приятели. Ако положите вярата си в Исус като вашия единствен Спасител, вие ще имате абсолютната увереност за вечно блаженство на Небето. Бог ще прости вашите грехове, ще очисти душата ви, ще обнови дух ави, ще ви даде изобилен живот в този свят и вечно блаженство в следващия свят. Как можем да отхвърлим такъв скъпоценен дар? Как можем да обърнем гърба си на Бог, който ни е възлюбил толкова, че да пожертва Себе Си за нас?
Ако не сте сигурни в какво вярвате, ви приканваме да кажете следната молитва на Бог: „Боже, помогни ми да позная кое е вярно. Помогни ми да различа кое е грешно. Помогни ми да позная кой е верния път към спасението." Бог винаги ще уважи такава молитва.
Ако искате да приемете Исус като ваш Спасител, просто говорете на Бог, гласно или мълчаливо, и Му кажете, че приемате дара на спасението чрез Исус. Ако искате да кажете молитва, ето една примерна: „Боже, благодаря ти за любовта ти към мен. Благодаря ти за твоята саможертва за мен. Благодаря ти, че си се погрижил за моето опрощение и спасение. Приемам дара на спасение чрез Исус. Приемам Исус като мой Спасител. Амин!"
Прочетеното тук доведе ли те до решение да приемеш Христос? Ако отговорът ти е “да”, кликни на копчето “Днес приех Христос”.
English
Аз съм индуист, защо трябва да мисля да ставам християнин?
