Въпрос
Каква е историята на Масада?
Отговор
Масада е известна планинска крепост над западния бряг на Мъртво море в Израел. Историята на Масада датира от 31 г. пр.н.е., когато Ирод Велики завършва строежа на този "дворец на убежището", който построява в случай на бунт срещу него.
Според историка Йосиф Флавий цар Ирод е едомит, назначен от Римската империя за сервилен цар на Юдея. Тъй като не е бил юдеин и бил жесток към поданиците си, Ирод бил презиран от юдеите. Някои съвременни психолози, изследвайки досието на Ирод, го класифицират като биполярен и страдащ от крайна параноя. От мащабните му строителни проекти, включително Масада, до многобройните му политически убийства, Ирод е проявявал параноя от загуба на властта. Нездравите му подозрения са били очевидни за всички.
Масада е построена на високо възвишение. Крепостта съдържа редица казарми, оръжейни складове и отбранителни съоръжения. В нея има и огромни складове и цистерни, в които са се съхранявали храна и вода за месеци. Основната защита на Масада е била еднопосочна "змийска пътека" нагоре по 1300-метровата планина. Пътеката е била изключително лесна за защита от наблюдателни точки отгоре.
Около сто години след като Ирод Велики построява "непревземаемата" крепост Масада, тя става дом на група еврейски зилоти, които се укриват там по време на римското завладяване на Израел. След падането на Йерусалим през 70 г. от н.е. Масада е последното еврейско убежище. Когато римляните се отправят на юг в последната си чистка на земята, те стигат до Масада и до еврейската съпротива там.
През 72 г. от н.е. римски легион под командването на генерал Флавий Силва най-накрая обгражда Масада, но не успява да достигне до малката група защитници, живеещи на върха. По истински римски образец римляните довеждат хиляди роби и в продължение на няколко месеца изграждат огромна обсадна рампа по задната страна на планината. Когато през пролетта на 73 г. от н.е. римляните най-накрая пробиват крепостта, те откриват ужасяваща гледка. Зилотите, предпочели смъртта пред залавянето, извършили церемониално самоубийство. Общо 953 мъже, жени и деца загиват в окончателното отхвърляне на римското потисничество.
По-късно за обсадата на Масада и масовото самоубийство разказват две жени, които се скрили в една цистерна с пет деца. Те разказват последните думи на своя водач Елеазар, които Йосиф Флавий записва:
"Тъй като преди много време, мои скъпи приятели, решихме никога да не бъдем слуги на римляните, на никой друг, освен на самия Бог, който единствен е истинският и справедлив господар на човечеството, сега настъпи времето, което ни задължава да осъществим това решение на практика."
През 1948 г. Израел отново става официална държава. Близо 1900 години след падането на Масада крепостта все още заема важно място в израелската култура. Като част от защитата на обновената си страна всички израелски мъже и жени трябва да служат в Израелските отбранителни сили (IDF). След завършване на основното си обучение новите войници на ЦАХАЛ изкачват "змийската пътека" до Масада през нощта и полагат клетва по време на церемония с факли на върха на Масада. Последната им декларация от нощта преди да слязат от планината като пълноправни войници е "Масада няма да падне отново".
English
Каква е историята на Масада?