Въпрос
Какво точно е "свята целувка"?
Отговор
В Римляни 16:16 апостол Павел препоръчва "Поздравете се един друг със свята целувка". В тази статия ще разгледаме раннохристиянската практика да се целуват един друг и как съвременните вярващи трябва да разбират и прилагат тази директива.
В Новия завет има няколко пасажа, в които се говори за "свята целувка" (Римляни 16:16; 1 Коринтяни 16:20; 2 Коринтяни 13:12; 1 Солунци 5:26). Макар че апостол Петър не използва думите "свята целувка", той насърчава "Поздравете се един друг с целувката на любовта " (1 Петрово 5:14). Във всеки случай целувката трябва да бъде любяща, свята и свещена.
В новозаветните времена и в културата на Близкия изток целувката е била обичайна форма на поздрав между семейството и близките приятели. Тогава целувката е била символ на любов, братска привързаност и приятелство. Оттук и наставлението "Поздравете се един друг със свята целувка. " (Римляни 16:16) Това създава чувство за единство и равенство сред вярващите. Именно това е имал предвид Павел, когато пише, че трябва "... действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта" (Ефесяни 4:15-16).
Прилагателното "свята" в Римляни 16:16 означава, че тази целувка е различна от романтичните или чувствените целувки. Вместо това тя въплъщава любовта, чистотата и светостта на християнското общуване: "Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота" (1 Тимотей 4:12).
През вековете практиката да се поздравяваме със свята целувка се е адаптирала към различните културни контексти. Това, което остава постоянно, обаче, е божественият принцип на взаимна любов и уважение към нашите братя и сестри в Христос. Ето защо същността на Павловото указание в Римляни 16:16 е изразяването на истинска и искрена обич, независимо от формата, която тя приема: "Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото и се привързвайте към доброто. Бъдете мили един към друг като към близки роднини, с братска обич; изпреварвайте да си отдавате почит един на друг" (Римляни 12:9-10).
В съвременните християнски общности практиката да се поздравяваме един друг със свята целувка е много различна. По-специално в западните църкви целувката често се заменя с ръкостискане, прегръдка или кимване с глава - жестове, които означават топлина и приятелство. В някои източноправославни и близкоизточни църкви обаче традицията да се поздравяват един друг с буквална целувка продължава да бъде културно уместна.
Библията предлага насоки за адаптиране на библейските практики към специфичен културен контекст. В 1 Коринтяни 9:22 например Павел пише: "За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина." Разбира се, основното послание на Евангелието трябва да остане непокътнато, но Бог ни позволява да тълкуваме Римляни 16:16 според нашия културен контекст.
Културната и личната чувствителност са от решаващо значение при прилагането на Римляни 16:16. Това, което е подходящо и удобно в една култура, може да не е подходящо в друга. Ключът е да се обичаме един друг по начин, който зачита индивидуалните нива на комфорт. Както казва Павел в Римляни 14:19: "И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание".
English
Какво точно е "свята целувка"?
