Въпрос
Какво представлява святият смях?
Отговор
Терминът „свят смях" бил създаден, за да опише явление, по време на което човек се смее неконтролируемо, вероятно в резултат от изпълване с радостта на Святия Дух. Той се характеризира със силен неконтролируем смях, понякога придружен с припадъци или падане на пода. Разказите на тези, които са го преживили, се различават малко, но всички изглежда вярват, че това е знак за „благословение" или „освещаване" от Святия Дух.
Преживяването на свят смях е по същество субективно преживяване. Следователно в усилието да намерим истината по въпроса трябва да се опитаме да бъдем обективни. Когато нашето определение за истина зависи от собствения опит в света, ние се приближаваме опасно до релативизъм в мисленето си. Накратко чувствата не ни казват какво е истинско. Чувствата не са лоши и понякога чувствата ни са в съответствие с библейската истина. Обаче, те по-често са в съответствие с нашата греховна природа. Непостоянната природа на сърцето го прави много ненадежден компас. „Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?" (Еремия 17:9). Този принцип за измамливото сърце е приложим специално за явлението, известно като „свят смях". Няма съмнение, че хората наистина са започнали да се смеят неконтролируемо на съживителни срещи. Това е факт. Но какво наистина означава той?
Смехът се споменава няколко пъти в Библията. Често той е изпозван да опише подигравателна или насмешлива реакция, както бил случаят с Авраам и Сара, която се засмяла, когато Бог им казал, че те ще добият дете на тяхната преклонна възраст. Някои стихове го използват като знак за презрение (Псалом 59:8; Псалом 80:6; Притчи 1:26), а други изказват остри твърдения за природата на самия смях. Например, Соломон направил следното наблюдение в Еклесиаст 2:2: „Рекох за смеха: Лудост е, — И за веселбата: Що ползва тя?" Той продължава да казва в 7:3: „По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява". Притчи 14:13 казва обратното: „Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота". И двата стиха са верни: тъжният човек може да се смее, за да прикрие своята тъга, а човек може да плаче, въпреки че е вътрешно щастлив. Така не само че емоцията не ни дава истината, но също можем да видим, че смехът не винаги е показателен за радост, а може да означава гняв, тъга или подигравка. По същия начин липсата на смях не означава автоматично тъга. Смехът е субективно преживяване.
Най-убедителният библейски аргумент срещу това, наречено „свят смях", се намира в Галатяни 5:22-23. То казва: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон". Ако себеобузданието е плод на Божия Дух, как може неконтролируемият смях също да бъде плод на Неговия Дух? Водачите на Движението за Съживление твърдят, че да бъдеш „изпълнен" с Духа означава, че ние сме ние сме някакси „подхвърлени" от Неговите прищевки. Но идеята, че Бог би накарал хората да действат пияни или да се смеят неконтролируемо или да издават животински звуци в резултат на освещаването от Духа пряко противоречи на начина, по който действа Духът, според Галатяни 5:22-23. Духът, описан в Галатяни 5 е този, който насърчава себеобуздаването у нас, а не обратното. Накрая, няма никой в Библията, който е повече изпълнен със Светия Дух от Исус, и нито веднъж Библията не е записала Той да се смее.
В светлината на тези неща е полезно да се погледне следния пасаж от 1 Коринтяни 14, където Павел говори за езиците. „Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?" (стих 6).
„Защото тръбата ако издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой? Също така, ако вие не изговаряте с гласа си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра." (стихове 8-9)
„Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание. Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува. Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога." (стихове 26-28)
„…Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите" (стих 33)
В онези дни много хора в църквите говорели на езици, които били неразпознаваеми за другите, и затова Павел казва, че те са безполезни в църквата, защото говорителят не може да поучава другите с речта си. Същото може да бъде приложено към святия смях. Какво ще ги ползва (пита Павел) освен ако не говорим един на друг с откровение, поучение, знание и истина? Той отново казва: „Нека всички неща бъдат за поучение". Той завършва аргумента си като казва: „Бог не е Бог на безредие, а на мир", което изяснява, че той не иска атмосферата в църквата да бъде изпълнена с объркване и безсмислие, а да бъде такава на знание и поучение.
Изглежда, че от казаното от Павел излиза, че така нареченият „свят смях" не би попаднал в категорията на това, което се явява „поучително" за тялото Христово и следователно трябва да се избягва. Признали сме, че а) смехът е ненадеждна емоционална реакция; б) той може да бъде знак за няколко различни чувства; и в) той не постига нищо полезно. Нещо повече, неконтролируемите пристъпи на чувства противоречат на природата на Светия Дух. Следователно е препоръчително да не се гледа на „святия смях" като на средство на приближаване към Бог или като средство за преживяване на Неговия Дух.
English
Какво представлява святият смях?
