Въпрос
Дали приликата между ДНК на човека и шимпанзето е доказателство за еволюцията?
Отговор
В последните години геномното картографиране позволило подробни сравнения между ДНК на човеците и тази на шимпанзетата. Мнозина твърдят, че човеците и шимпанзетата споделят над 98% от своята ДНК. Това често се приема за решително доказателство за общото родословие на маймуните и човеците. Но дали този аргумент е защитим? Дали наистина е факт, който решително доказва общия произход на човеците и шимпанзетата? Нашето убеждение е, че процентът е заблуждаващ. Всъщност, ако данните бъдат изследвани по-внимателно, се оказва, че сравненията на генома на човеците и шимпанзетата противоречат на това, предсказано от еволюцията.
В действителност генетичните разлики между човеците и шимпанзетата са вероятно повече от 2%. По-скорошни изследвания показаха, че истинското генетично отклонение между човеците и маймуните е вероятно по-близо до 5%. Така аргументът за „над 98% близост" е вероятно преувеличение.
Разликите в последователността на ДНК между човека и шимпанзето на са разпределени случайно в протежение на генома. Вместо това разликите се откриват в струпвания. Всъщност при тези специфични местоположения геномът на шимпанзето е подобен на този на другите примати. Човешкият геном е този, който се отличава от останалите. Учените често наричат тези „струпвания" човешки ускорени участъци (ЧУУ), защото се предполага че човешкият геном е споделял общ прародител с шимпанзетата. Тези ЧУУ се намират в сегменти от ДНК, които не кодират гените. Но това ни кара да вярваме, че еволюцията случайно е причинила такава бърза промяна на места, където тези промени имат важно значение за функционирането на организма, необходимо за окончателното създаване на човек.
Такъв случаен късмет представлява невероятна история. Но става по-добре. Някои ЧУУ се откриват в ДНК сегменти, които кодират гените и тук се намира друго множество трудности. Еволюцията би предсказала, че човеците са еволюирали от прародителя на човеците и шимпанзетата чрез естествен подбор, действайки върху случайните вариации, предизвикани от мутации. Обаче, последните изследвания разкриват точно обратното. ЧУУ, които са били открити в гените, които кодират протеините, покзват доказателства не за мутации, които са били избрани с оглед техния фенотип на даващ предимства, а по-скоро точно обратното. Генетическите промени показват доказателства, че те били всъщност вредни. Те се появили в популацията, не защото осигурявали няккакво физиологично предимство, а въпреки това, че били вредни. Такива резултати нямат голям смисъл в рамките на еволюцията.
Ясно ЧУУ показват тенденция, в която разликите, наблюдавани в човешката ДНК (както е сравнявана с подобни видове) типично увеличава Г-Ц (гуанин-цитозин) съдържание в този специфичен район на нишката на ДНК. Еволюцията би предсказала, че Г-Ц съдържанието на основния ген би трябвало да остане относително постоянно, тъй като естественият подбор избира ДНК мутациите, които подобряват протеина. Ако еволюцията е вярна, следователно, не би трябвало да очакваме последователна тенденция към нарастващо Г-Ц съдържание.
Тези ЧУУ не са винаги ограничени само до протеиновата кодираща част на гена, а често се разпростират отвъд границата в съпътстващи последователности. Това допълнително предполага, че тези разлики, които се наблюдават в човешката ДНК, не са всъщност последици от естествен подбор, увеличаващ протеина, който генът кодира. Тези ЧУУ често имат склонност да се струпват в единична част от гена, в и около единичен екзон (противопоставен на разпространение из целия ген), и те имат склонност да корелират с мъжка (но не с женска) рекомбинация. Такива наблюдения имат малък смисъл в светлината на еволюцията.
В заключение, колкото и интересни да са генетичните прилики между шимпанзетата и човеците, те не са доказателство за дарвинизма. Замисълът също може да ги обясни. Дизайнерите често правят различни продукти като оползотворяват подобни части,материали и мерки. Общият процент се отнася до участъците от нашата ДНК, която има за резултат протеини. Данните имат по-голям смисъл при положение, че Творецът на природата е използвал същите протеини, за да изпълняват същата функция в различни организми.
English
Дали приликата между ДНК на човека и шимпанзето е доказателство за еволюцията?
