Въпрос
Какво казва Библията за смирението?
Отговор
Библията описва смирението като кротост, смирение и отричане от себе си. Гръцката дума, преведена като "смирение" в Колосяни 3:12 и на други места, буквално означава "смирение на ума", така че виждаме, че смирението е отношение на сърцето, а не само външно поведение. Човек може да демонстрира външно смирение, но сърцето му да е изпълнено с гордост и високомерие. Исус казва, че онези, които са "бедни духом", ще получат небесното царство (Матей 5:3). Да бъдеш беден духом означава, че само онези, които признават абсолютната си духовна несъстоятелност, ще наследят вечен живот. Следователно смирението е задължително условие за християнина.
Когато дойдем при Христос като грешници, трябва да дойдем в смирение. Признаваме, че сме бедняци и просяци, които не могат да Му предложат нищо друго освен греха си и нуждата си от спасение. Признаваме липсата на заслуги и пълната си неспособност да се спасим сами. Тогава, когато Той ни предложи Божията благодат и милост, ние я приемаме със смирена благодарност и посвещаваме живота си на Него и на другите. Ние "умираме за себе си", за да можем да живеем като нови творения в Христос (2 Коринтяни 5:17). Никога не забравяме, че Той е разменил нашата нищожност за Своята безкрайна стойност, нашия грях за Своята праведност, а животът, който сега живеем, живеем чрез вяра в Божия Син, Който ни възлюби и отдаде Себе Си за нас (Галатяни 2:20). Това е истинско смирение.
Библейското смирение е необходимо не само за влизане в Царството, но и за да бъдем големи в него (Матей 20:26-27). Тук Исус е нашият образец. Точно както Той не дойде, за да Му служат, а за да служи, така и ние трябва да се посветим да служим на другите, като считаме техните интереси за по-важни от своите (Филипяни 2:3). Тази нагласа изключва егоистичните амбиции, високомерието и борбите, които идват със самооправданието и самозащитата. Исус не се срамува да се смири като слуга (Йоан 13:1-16), дори до кръстна смърт (Филипяни 2:8). В Своето смирение Той винаги е бил послушен на Отец и така и смиреният християнин трябва да е готов да остави настрана всякакъв егоизъм и да се подчини в послушание на Бога и Неговото Слово. Истинското смирение поражда благочестие, доволство и сигурност.
Бог е обещал да даде благодат на смирените, а на горделивите да се противопостави (Притчи 3:34; 1 Петрово 5:5). Затова трябва да признаем и да се отървем от гордостта. Ако се превъзнасяме, ние се противопоставяме на Бога, който по Своята благодат и за наше добро ще ни смири. Но ако се смирим, Бог ни дава повече благодат и ни въздига (Лука 14:11). Заедно с Исус, Павел също трябва да ни бъде пример за смирение. Въпреки големите дарби и разбиране, които е получил, Павел вижда себе си като "най-малкия от апостолите" и "най-големия от грешниците" (1 Тимотей 1:15; 1 Коринтяни 15:9). Подобно на Павел, истински смиреният човек ще се хвали с Божията благодат и с кръста, а не със своята праведност (Филипяни 3:3-9).
English
Какво казва Библията за смирението?
