Въпрос
Аз съм преживял духовно прегаряне и нараняване от църквата в миналото. Как мога да преодолея това и да обновя моето желание и емоции отново да посещавам църква?
Отговор
Болката, предизвикана от една църква е като „тих убиец“. Това не означава, че думите и делата, които са ви наранили не са били груби или публични. Болката е „тих убиец“ поради това, което предизвиква в ума, сърцето и душата на наранения човек. Ако човек не вземе мерки, това може да разруши бъдещо щастие, радост и добруване. Последствията се отразяват негативно и върху служението и социалната мисия на една църква и някои църкви никога не се възстановяват. Трябва да признаем, че поведението, което води до такова опустошение във вашето сърце не е по-различно от нараняването, което всеки от нас преживява на работното място, в бизнеса или у дома. Разликата идва от там, че не очакваме Божиите хора да се държат като тези, които нямат Христос в живота си. Както повечето хора биха се съгласили, църквата трябва да е такова място, където човек се чувства в безопасност, приет, простен и освободен от конфликт и болка. Въпреки това, в повечето църкви навлизат елементи на боричкане, конфликт и омраза и развалят хубавия идеал.
Това повече се случва в някои църкви спрямо други. Духовното здраве на хората в една църква и силата на духовните водачи определят до колко това конфликтно поведение се разпространява и контролира нещата. Ако излезе от контрол, то бавно, но сигурно подкопава основите на духовния живот в една църковна общност.
Важно е човек да може да отмести поглед от хората в църква и да открие корена на проблема, който предизвиква болка, страдание и загуба на реална представа. Честно определете своите чувства. Ако сте като повечето хора, ето някои предложения: гняв, тъга, разочарование, отхвърляне, нараняване, ревност, уязвимост, страх, бунт, гордост, срам, притеснение или загуба. Открийте кой е корена на вашето нараняване – не това, което някой е казал или направил спрямо вас, но това, което е истинската причина за болката. Тогава изследвайте Писанието и вижте какво Бог казва за всичко това. Вземете библейски конкорданс (тематичен справочник за всяка дума в Библията – бел. прев.) и погледнете всяка дума по темата, четете, мислете, молете се и приложете в живота си тези стихове. Например, може да мислите, че сте ядосани, но всъщност да се чувствате отхвърлени. Какво казва Бог за отхвърлянето? Той казва: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“ (Евреи 13:5); „Наистина те възлюбих с вечна любов” (Йеремия 31:3); „И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ (Мат. 28:20).
Когато откриете истинската причина за вашата болка, Бог има балсам от мъдрост, загриженост и любов, с който да изцели раните ви. Ако се обърнете към Него за помощ, тогава вашия фокус се премества от другите хора и техните действия към Него. Ще спрете да разигравате отново и отново събитието, предизвикало вашето нараняване. Вие може наистина да сте наранени или обидени и със сигурност да го чувствате. Тези емоции зса вторичен продукт на по-дълбока, по-важна реалност, която ви е извадила от релсите на вашето посвещение към Бога, Неговата църква и Неговата цел за вашия живот. Ако човек не им обърне внимание, те ще доведат до корени на огорчение, които ще нанесат вреди на всяка фибра на вашата душа и ще ви ограбят от изобилния живот в Христос (Йоан 10:10). Не искате това да се случи във вашия живот.
Как да се предпазим от нараняващи преживявания и техните негативни последствия за нашите души? Книгата на мъдростта в Библията ни казва, че „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” (Притчи 4:23) Ние пазим сърцата си като внимателно подбираме нашите мисли, чувства, отношение и действия. Пазете сърцето си като отказвате да живеете в миналото, отказвате да се фокусирате върху това, как другите са ви наранили и отказвате да нападате църквата за нейните слабости. Трябва смирение за да се откажете от горчивината, но „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“ (Яков 4:6; Притчи 3:34). Изисква се отношение и действия на прошка (Мат. 18:22; Марк 11:27; Еф.4:32; Колос. 3:13) без следа от отмъщение (Римл. 12:19). Най-вече, изисква се силата на Святия Дух да работи в и чрез вас (Еф. 3:16).
Не обвинявайте Бог за това, как се държат Неговите деца. Не напускайте и църквата. В църквата посветените, изпълнени с благодат, любящи и прощаващи хора са повече от другите. Потърсете ги. Прекарвайте време с тях. Ако не ги намирате, намерете друга църква (но би било рядкост да не ги намерите, дори и в най-трудните църкви). Църквата е Божия идея и Той я защитава вярно, дори и Той да е наранен понякога от нейното поведение (вижте Откровение 2-3 гл.).
Може да имате надежда, защото търсите изцеление от Господа. Сега зависи от вас да направите правилните стъпки и да обърнете внимание на Личността, която наистина ще преобрази вашия живот отвъд нараняването. „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Мат. 11:28-30).
English
Аз съм преживял духовно прегаряне и нараняване от църквата в миналото. Как мога да преодолея това и да обновя моето желание и емоции отново да посещавам църква?
