Въпрос
Какво казва Библията за лицемерието?
Отговор
По същество "лицемерието" се отнася за това да твърдиш, че вярваш в нещо, но да действаш по различен начин. Библейската дума произлиза от гръцкия термин за "актьор" – в превод буквално "човек, който носи маска" - с други думи, някой, който се преструва на такъв, какъвто не е.
Библията нарича лицемерието грях. Има две форми на лицемерие: да декларираме вяра в нещо, а след това да действаме в разрез с тази вяра, и да гледаме отвисоко на другите, когато самите ние сме с недостатъци.
Прок Исая изобличава лицемерието от своето време: “Затова Господ каза: Понеже този народ се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си, но са отстранили сърцето си далеч от Мен и благоволението им към Мен е по човешки поучения, изучени папагалски,’” (Исая 29:13).
Векове по-късно Исус цитира този стих, отправяйки същия упрек към религиозните водачи от Своето време (Матей 15:8-9). Йоан Кръстител нарича неискрените тълпи, които идват при него за кръщение, "рожби ехиднини" и предупреждава лицемерите да "принасят плодове достойни за покаяние" (вж. Лука 3:7-9). Исус изразява също толкова твърда позиция срещу фалшивата религиозност - Той нарича лицемерите "вълци в овчи кожи" (Матей 7:15), "варосани гробници" (Матей 23:27), "змии" и "рожби еднини" (Матей 23:33).
Не можем да кажем, че обичаме Бога, ако не обичаме братята си (1 Йоан 2:9). Любовта трябва да бъде "нелиицемерна" (Римляни 12:9). Лицемерът може да изглежда праведен отвън, но това е фасада. Истинската праведност идва от вътрешното преобразяване чрез Светия Дух, а не от външното съобразяване с набор от правила (Матей 23:5; 2 Коринтяни 3:8).
В Проповедта на планината, Исус описва и други форми на лицемерие. „И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око? Или как ще кажеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си” (Матей 7:3-5). Исус не ни учи да не разпознаваме или да не помагаме на другите да преодолеят греха; вместо това Той ни казва да не бъдем толкова горди и убедени в собствената си изправност, че да критикуваме другите от позицията на себеправедност. Първо трябва да направим малко самоанализ и да поправим собствените си недостатъци, преди да тръгнем да търсим "съчиците" в другите (вж. Римляни 2:1).
По време на земното си служение Исус има много сблъсъци с тогавашните религиозни водачи, фарисеите. Тези хора били добре запознати с Писанията и ревностно следвали всяка буква от Закона (Деяния 26:5). Придържайки се към буквата на Закона обаче, те активно търсели вратички, които им позволявали да нарушават духа на Закона. Освен това проявявали липса на състрадание към ближния и често прекалено много демонстрирали така наречената си духовност, за да получат похвала (Матей 23:5-7; Лука 18:11). Исус осъжда поведението им по категоричен начин, като посочва, че "правосъдието, милостта и верността" са по-важни от преследването на съвършенство, основано на погрешни стандарти (Матей 23:23). Исус дава ясно да се разбере, че проблемът не е в Закона, а в начина, по който фарисеите го прилагат (Матей 23:2-3). Днес думата "фарисей" е станала синоним на "лицемер".
Трябва да отбележим, че лицемерието не е едно и също с това, човек да се бори с греха. Например не е лицемерие да учим, че пиянството е грях, дори и да сме били пияни. Християните няма да бъдат съвършени; все още ще съгрешаваме. Не е лицемерно да не живеем според библейските стандарти, но е лицемерно да казваме, че вярваме в Бога и искаме да Му се подчиняваме, а след това да не се опитваме да го правим. Би било лицемерие да поучаваме срещу пиянството и в същото време да се напиваме всеки уикенд. Също така би било лицемерно да казваме, че имаме по-малко нужда от Божията благодат ако нямаме проблем с пиянстовото, което е грях, в сравнение с хора, които имат този проблем.
Като Божии деца ние сме призовани да се стремим към святост (1 Петрово 1:16). Трябва "да се отвращаваме от злото" и да "се прривързваме към доброто" (Римляни 12:9). Никога не бива да допускаме приемане на греха, особено в собствения ни живот. Всичко, което правим, трябва да съответства на това, в което вярваме, и на това, което сме в Христос. Театралната игра е за сцената, а не за реалния живот.
English
Какво казва Библията за лицемерието?
