Въпрос
Защо идолопоклонството е толкова силно изкушение?
Отговор
В крайна сметка отговорът на този въпрос е „грях“. Греховната природа на човека ни кара да се покланяме на съвременните идоли, всички от които в действителност са форми на самопоклонение. Изкушението да се покланяме по различни начини е наистина силно. Всъщност то е толкова мощно, че само онези, които принадлежат на Христос и имат Святия Дух в себе си, могат да се надяват да устоят на изкушението на съвременното идолопоклонство. Дори тогава съпротивата срещу поклонението на идолите е битка, която трае през целия живот, част от християнския живот (Ефесяни 6:11; 1 Тимотей 6:12; 2 Тимотей 2:3).
Когато чуем думата идол, често се сещаме за статуи и предмети, напомнящи тези, почитани от езичниците в древните култури. Въпреки това, идолите на 21-ви век често нямат прилика с артефактите, използвани преди хиляди години. Днес мнозина замениха „златния телец“ с ненаситен стремеж към пари, престиж или „успех“ в очите на света. Някои преследват високото уважение на другите като своя крайна цел. Някои търсят комфорт или безброй други страстни, но празни занимания. За съжаление, нашите общества често се възхищават на тези, които служат на такива идоли. В крайна сметка обаче няма значение какво празно удоволствие преследваме, пред какъв идол или пред кой фалшив бог се прекланяме; резултатът е един – отделяне от единствения истински Бог.
Разбирането на съвременните идоли може да ни помогне да разберем защо те се оказват такова мощно изкушение. Идол може да бъде всичко, което поставяме пред Бога в живота си, всичко, което заема Божието място в сърцата ни, като притежания, кариера, връзки, хобита, спорт, забавления, цели, алчност, пристрастеност към алкохол/дрога/хазарт/порнография , и т.н. Някои от нещата, които боготворим, са очевидно грешни. Но много от нещата, които боготворим, могат да бъдат много добри, като връзки или кариера. И все пак Писанието ни казва, че каквото и да правим, трябва да „вършим всичко за Божията слава“ (1 Коринтяни 10:31) и че трябва да служим само на Бога (Второзаконие 6:13; Лука 16:13). За съжаление, Бог често е отблъснат от пътя, докато ревностно преследваме своите идоли. Още по-лошото е, че заради значителното време, което често прекарваме в тези идолопоклоннически занимания, ни остава малко или никакво време, което да прекараме с Господ.
Понякога се обръщаме и към идоли, търсейки утеха от трудностите на живота присъстващи в нашия свят. Пристрастяващо поведение, като употреба на наркотици или алкохол, или дори нещо като прекомерно четене или гледане на телевизия, може да се използва като средство за временно „бягство“ от трудна ситуация или от суровостта на ежедневието. Псалмистът обаче ни казва, че онези, които се доверяват на това поведение, по същество ще станат духовно безполезни (Псалм 115:8). Трябва да се доверим на Господ, „който ще ни пази от всяка вреда“ (Псалм 121:7) и Който е обещал да задоволи всичките ни нужди. Трябва да помним думите на Павел, който ни учи да не се тревожим за нищо, а по-скоро да се молим за всичко, така че Божият мир, който превъзхожда всяко разбиране, да пази сърцата ни и умовете ни (Филипяни 4:6- 7).
Има и друга форма на идолопоклонство, разпространена днес. Неговият растеж се насърчава от култури, които продължават да се отдалечават от здравото библейско учение, точно както апостол Павел ни предупреждава: „Защото ще дойде време, когато хората няма да се примирят със здравото учение“ (2 Тимотей 4:3). В тези плуралистични, либерални времена много култури до голяма степен са предефинирали Бог. Ние изоставихме Бога, разкрит ни в Писанието, и Го преработихме, за да отговаря на нашите собствени наклонности и желания – „по-добър и нежен“ бог, който е безкрайно по-толерантен от Този, разкрит в Писанието. Този, който е по-малко взискателен и по-малко осъждащ и който ще толерира много начини на живот, без да възлага вина на никого. Тъй като това идолопоклонство се разпространява от църкви по целия свят, много събратя вярват, че се покланят на единствения, истински Бог. Тези преработени богове обаче са създадени от човека и да им се покланяш означава да се покланяш на идолите. Почитането на собствен бог е особено изкушаващо за мнозина, чиито навици, начин на живот, стремежи и желания не са в хармония с Писанието.
Нещата на този свят никога няма да задоволят напълно човешкото сърце. Те никога не са били предназначени за това. Греховните неща ни мамят и в крайна сметка водят само до смърт (Римляни 6:23). Добрите неща на този свят са дарове от Бог, предназначени да им се наслаждаваме с благодарно сърце, в подчинение на Него и за Неговата слава. Но когато дарбата замества Дарителя или сътвореното заменя Създателя в нашия живот, ние изпадаме в идолопоклонство. И нито един идол не може да внесе в живота ни смисъл или стойност или да ни даде вечна надежда. Както Соломон прекрасно разкрива в книгата на Еклисиаст, без правилната връзка с Бога, животът е безполезен. Ние сме създадени по Божия образ (Битие 1:27) и предназначени да Го почитаме и прославяме, тъй като само Той е достоен за нашето поклонение. Бог е поставил „вечността в сърцето на човека“ (Еклисиаст 3:11) и връзката с Исус Христос е единственият начин да се изпълни този копнеж за вечен живот. Всичките ни идолопоклоннически стремежи ще ни оставят празни, незадоволени и в крайна сметка оставаме на широкия път, по който повечето хора поемат, този, който води към унищожение (Матей 7:13).
English
Защо идолопоклонството е толкова силно изкушение?
