Въпрос
Какви са различните теории за библейското вдъхновение?
Отговор
Доктрината за библейското вдъхновение е учението, че Библията е боговдъхновена и затова е нашето непогрешимо правило за вярата и практиката. Ако Библията е просто дело на човешкото въображение, то тогава няма убедителна причина да следваме нейните доктрини и морални указания. Библията сама прави смелото изявление, че е вдъхновена от Бога: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.” (2 Тим. 3:16-17). Тук забелязваме две неща относно Св. Писание: 1) то е „боговдъхновено“ ии 2) то е „полезно“ за християнския живот.
Има четири теории за боговдъхновеността:
1. Нео-ортодоксална теория
2. Теорията за диктовката
3. Теорията за ограничената боговдъхновеност
4. Теория за пълната боговдъхновеност
Нео-ортодоксалната теория за боговдъхновеност подчертава трансцедентността на Бога. Тази теория казва, че Бог е толкова различен от нас, че единственият начин, по който можем да го познаем е чрез директно откровение. Тази гледна точка за трансцедентността на Бога отхвърля всяка идея на естественото богословие (или непрякото откровение на Бога – бел. пр.), т.е., че Бог може да бъде познат чрез природата. Нещо повече, нео-ортодоксалната теория отрича, че Библията е Словото на Бога. По скоро, Библията е свидетелство, посредник на Словото на Бога, т.е. Исус. Нео-ортодоксалната теория за боговдъхновеността означава, че думите в Библията не са Божиите думи, но те са несъвършени думи, написани от несъвършени хора. Библията е боговдъхновена до толкова, че Бог може да използва понякога думи за да говори на конкретни хора.
Нео-ортодоксалната теория на боговдъхновението въобще не е вдъхновение. Ако Библията е несъвършен продукт на несъвършени хора, тогава тя наистина няма стойност, поне не повече от всяка друга книга. По тази логика, Бог би ни говорил чрез всяка художествена творба, освен чрез Библията.
Теорията на диктовката разглежда Бог като автор на св. Писание, а отделните хора като писари, които слушат диктовката. Бог говори, а човек го записва. Тази теория има известна стойност, тъй като знаем, че има части от Писанието, в които Бог казва: „Напиши в книги всичките думи…“(например Йеремия 30:2), но не е написано така цялото Писание. Петокнижието е преди всичко хроника на еврейския народ преди да се установят в Обещаната земя. Въпреки, че Мойсей е основният автор, по-голямата част от Петокнижието изисква редакторска работа, тъй като без съмнение той е събрал разкази от по-ранна история. Евангелист Лука заявява в увода на Евангелието, че е направил подробно проучване на събитията в живота на Исус преди да пише (Лука 1:1-4). Много от пророческите книги се четат като дневник на живота на пророка. В крайна сметка, теорията на диктовката обяснява само части от Писанието, но не цялото, дори не по-голямата част от него.
Теорията за ограничената боговдъхновеност е противоположната гледна точка на теорията на диктовката. Докато последната разглежда Писанието като основно Божие дело с минимално човешко участие, то първата разглежда Писанието като основно човешко дело с ограничена помощ от Бога. Теорията на ограничената боговдъхновеност казва, че Бог е насочвал хората автори, но им е дал свобода да изразяват себе си в своите творби, дори до степен на фактологически или исторически грешки. Проблемът с тази гледна точка е, че ако Библията е податлива на грешки в своите исторически бележки, то как да й се доверим за доктриналните въпроси? С ограничена боговдъхновеност, достоверността на Библията се поставя под въпрос. Тази теория също пренебрегва фактът, че библейската история на изкуплението от Битие до Откровение е разказана на фона историята на човечеството – доктрината е втъкана в историята. Не можем със сигурност да кажем, че историята е неточна и да заявим, че съдържа частици от доктриналната истина.
Последната теория и гледната точка на православното християнство е теорията за пълната боговдъхновеност. Думата „пълна“ означава, че всяка дума в Библията е слово на Бога. Не само идеите и мислите са боговдъхновени, но самите думи. Второ Тимотей 3:16-17 използва гръцката дума theopneustos, която буквално означава „вдъхната от Бога“. Св. Писание е вдъхновено от устата на Бога. Думите в Библията са словата на Бога.
Нещо повече, „защото никога не е идвало пророчество по човешка воля, а святите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух.” (2 Петрово 1:21). Този текст ни дава идея как Бог е вдъхновявал авторите. Хората са говорили (или писали) като са били „движени от Святия Дух“. Глаголът за „движени“ се използва за да опише платно на лодка, което е изпълнено с вятър и движи лодката по водата. Когато хората автори са доближавали перо до свитъка да пишат, Святият Дух ги е „движел“ така, че те са записвали боговдъхновените слова на Бога. Така, въпреки, че писанията отразяват индивидуалността на авторите (например стилът на ап. Павел е много по-различен от стилът на ап. Яков, ап. Йоан или ап. Петър), думите сами по себе си са това, което Бог е искал да бъде записано.
Правилната теория за библейската боговдъхновеност е православният възглед на Църквата, който приема пълна боговдъхновеност на Божието Слово.
English
Какви са различните теории за библейското вдъхновение?
