Въпрос
Грях ли са натрапчивите мисли? Грях ли са спонтанните, насилствените, сексуалните или богохулните мисли?
Отговор
Почти всеки, в един или друг момент, е бил обект на натрапчиви мисли. Тези неволни, нежелани образи, фрази или импулси са изключително чести. Спонтанните и натрапчиви мисли за насилие над деца или животни, неподходящ сексуален контакт и богохулство могат да бъдат изключително обезпокоителни и дори да накарат някои да се съмняват в спасението си. Но дали са грях?
Бог не се изненадва от натрапчивите мисли. Той познава всичките ни мисли – умишлени и други (Псалм 139:2). Той също така познава немощта на човешкия ум – „Господ знае, че човешките мисли са лъх. “ (Псалм 94:11). Един от най-големите страхове от натрапчивите богохулни мисли е, че Бог няма да прости. Бог знае, че нечестивият ще богохулства (Псалм 10:4), но Той винаги е готов да прости – „Нека нечестивият изостави пътя си и неправедният – помислите си, нека се обърне към ГОСПОДА и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. ” (Исая 55:7). Освен това Бог добре знае разликата между убежденията на злото сърце и мимолетната мисъл на някой, който Го познава и следва (1 Летописи 28:9). „ Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето. “ ( Евреи 4:12).
Бог ни е дал инструменти за борба с натрапчивите мисли. Псалм 139:23-24 ни насърчава да подчиним сърцата и мислите си на Бог. Той може да определи дали има нещо вредно в нас, с което трябва да се справим. Ако мислите наистина са неволеви и спонтанни, 2 Коринтяни 10:3-5 обяснява какво да правим по-нататък: „Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.
Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос. ” Богохулните, вредни и девиантни мисли и наклонности са част от духовната война и ние се нуждаем от Божията помощ, за да се борим с тях. Чрез изучаване на Писанието, потвърждаване на истината в умовете ни и запомняне на Библията, можем значително да намалим или дори да победим натрапчивите мисли – „Сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми. “ (Псалм 94:19).
Натрапчивите мисли не са непременно грях — дори и богохулните. Нашите умове са слаби и лесно се влияят от света около нас. Но умишлено да се излагаме на богохулство, насилие и други злини би могло да бъде грях. Колкото повече се обграждаме със светски неща, толкова повече светът ще нахлуе в мислите ни. Вместо това трябва да се концентрираме върху почтените, истинските и чистите такива(Филипяни 4:8). Ако се изпълним с добро, Бог ще ни благослови: „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на ГОСПОДА и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява. ” (Псалм 1:1–3).
Понякога натрапчивите мисли могат да бъдат повече от духовни. Ако запомнянето на Писанието и молитвата не намаляват значително вредните мисли и наклонности, собствената химия на тялото ни е вероятната причина. Натрапчивите мисли са симптом на обсесивно-компулсивно разстройство, следродилна депресия и разстройство с дефицит на вниманието, наред с други неща. Точно както Бог е предоставил обучени специалисти, които да съветват по духовни въпроси, Той ни е предоставил лекари и съветници, които да помагат с физическите въпроси. Ако натрапчивите мисли станат особено изтощителни, вероятно означава, че „вечният път“ (Псалм 139:24) може да изисква смирението, да поискате помощ.
English
Грях ли са натрапчивите мисли? Грях ли са спонтанните, насилствените, сексуалните или богохулните мисли?
