Въпрос
Какво е непреодолима сложност?
Отговор
Непреодолима сложност е термин, който се използва за описание на характеристика на някои сложни системи, при която за да функционират, е необходимо всички техни отделни съставни части да са на правилното място. С други думи, невъзможно е да се намали сложността (или да се опрости) на една непреодолима сложна система, като се премахне някоя от съставните ѝ части и се запази нейната функционалност.
Професор Майкъл Бехе от университета "Lehigh" въвежда този термин в своя фундаментален труд "Черната кутия на Дарвин", 1996 г. Той популяризира концепцията, като представя обикновения капан за мишки като пример за несводима сложност. Типичният капан за мишки се състои от пет неразделни части: уловка, пружина, чукче, държач и основа. Според Бехе, ако някоя от тези части бъде отстранена без заменяема част (или поне значително преструктуриране на останалите части), цялата система няма да функционира. Професор Джон Макдоналд от университета в Делауеър оспорва неразделната сложност на капана за мишки. Макдоналд е създал онлайн флаш презентация, за да илюстрира аргументите си (вижте "Редуцируемо сложен капан за мишки" на адрес http://udel.edu/~mcdonald/oldmousetrap.html). Бехе е публикувал опровержение на полемиката на Макдоналд, също онлайн (виж A Mousetrap Defended: Отговор на критиците на адрес http://www.arn.org/docs/behe/mb_mousetrapdefended.htm). И така, дебатът за капана за мишки продължава. Но това не е важно. Дали капанът за мишки наистина е непреодолимо сложен, или не, не е същината на въпроса. Същността на въпроса е в самото понятие за непреодолима сложност.
Иначе доброкачественото понятие за непреодолима сложност предизвиква ожесточени спорове, когато се прилага към биологичните системи. Това е така, защото тя се разглежда като предизвикателство към Дарвиновата еволюция, която остава водеща теза в областта на биологията. Чарлз Дарвин признава: "Ако можеше да се докаже, че съществува сложен орган, който не би могъл да се образува чрез многобройни, последователни, леки модификации, моята теория щеше да се разпадне напълно" (Произход на видовете, 1859 г., стр. 158). Бехе твърди: "Непреодолимо сложна система не може да бъде създадена пряко (т.е. чрез непрекъснато подобряване на първоначалната функция, която продължава да работи по същия механизъм) чрез леки, последователни модификации на система предшественик, защото всеки предшественик на непреодолимо сложна система, на който липсва една част, по дефиниция е нефункционален" (Черната кутия на Дарвин, 1996 г., стр. 39).
Трябва да се отбележи, че под "нефункционален" Бехе няма предвид, че прекурсорът не може да изпълнява никаква функция - капан за мишки, на който липсва пружина, все още може да действа като тежест за хартия. Той просто не може да изпълнява конкретната функция (улавяне на мишки) чрез същия механизъм (пружинено чукче, което удря мишката).
Това оставя открита възможността непреодолимо сложни системи да се развият от по-прости такива, които изпълняват различни функции. Това би представлявало непряка еволюция. Бехе признава, че "ако една система е непреодолимо сложна (и следователно не може да бъде създадена директно), все пак не може да се изключи категорично възможността за непряк, заобиколен път" (пак там., стр. 40).
В продължение на аналогията с капана за мишки, макар че капанът за мишки с пружина от пет компонента не може да еволюира директно от по-проста, нефункционална версия на себе си (и да остане в съответствие с концепцията на Дарвин за еволюция чрез естествен подбор), той може да еволюира от тежест за хартия от пет компонента. Така според Бехе по-ефективен и по-сложен капан за мишки, който еволюира от по-проста версия на самия себе си, би представлявал пряка еволюция. Сложният капан за мишки, който се развива от сложна тежест за хартия, би представлявал непряка еволюция. Непреодолимата сложност се разглежда като предизвикателство за пряката еволюция.
Трябва също да се отбележи, че еволюцията чрез естествения подбор не действа единствено за усложняване на предварителни системи. Тя може също така да ги опрости. По този начин Дарвиновата еволюция може да доведе до непреодолима сложност чрез работа в обратна посока. Да разгледаме популярната игра "Дженга" - игра, при която играчите премахват дървени тухлички от кула, докато тя се срути. Кулата започва с 54 дървени тухли. С премахването на тухличките от играчите кулата намалява своята сложност (т.е. има все по-малко части), докато стане непреодолимо сложна (т.е. ако се премахнат още тухлички, кулата ще се срути). Това илюстрира как непреодолимо сложна система може да еволюира индиректно от по-сложна система.
Бехе твърди, че колкото по-малко сложна е една непреодолима система, толкова по-вероятно е тя да е еволюирала по косвен път (т.е. или като се е развила от по-проста такава, която е изпълнявала различна функция, или е загубила части). И обратното, колкото по-сложна е една непреодолимо сложна система, толкова по-малко вероятно е тя да е еволюирала по косвен път. Според Бехе "с нарастването на сложността на взаимодействащата система вероятността за такъв непряк път рязко спада" (пак там., с. 40).
Бехе посочва флагеларната система на бактерията Е. coli като пример за сложна и непреодолимо сложна система, която според него не е могла да еволюира директно (защото е непреодолимо сложна) и най-вероятно не е еволюирала индиректно (защото е изключително сложна). Флагеларната система на ешерихия коли е невероятна микроскопична външна двигателна система, която ешерихия коли използва, за да се придвижва в своята среда. Тя е съставена от 40 отделни, съставни части, включително статор, ротор, задвижващ вал, U-образен шарнир и витло. Ако някоя от тези части бъде отстранена, цялата система няма да функционира. Някои от компонентите на камшичето съществуват и на други места в микроскопичния свят. Тези части също функционират като част от система за придвижване тип III. Следователно те биха могли да бъдат заимствани от система за придвижване тип III (процес, известен като коопериране). Въпреки това по-голямата част от компонентите на флагела на еширихия коли са уникални. Те изискват собствено еволюционно обяснение, което засега остава загадка.
В лагера на дарвинистите има огромна опозиция срещу непреодолимата сложност. Някои от тези критики са основателни, други - не. По същия начин трябва да се внимава и да се изследват твърденията на поддръжниците на непреодолимата сложност. Някои от биологичните примери, които привържениците на сложността са посочили в началото, сега изглеждат преодолими. Това не отменя самата концепция, нито пък отрича действителните примери за непреодолимо сложни биологични системи (като например камшичето на бактерията ешерихия коли). То просто показва, че учените могат да правят грешки, както и всички останали.
В обобщение, непреодолимата сложност е аспект на теорията за интелигентния дизайн, според която някои биологични системи са толкова сложни и толкова зависими от множество сложни части, че не биха могли да се развият случайно. Ако всички части на една система не са еволюирали едновременно, системата би била безполезна и следователно би била в ущърб на организма, поради което, според "законите" на еволюцията, би била естествено отхвърлена от организма. Макар че непреодолимата сложност не доказва изрично наличието на интелигентен създател и не опровергава окончателно еволюцията, тя определено насочва към нещо извън случайните процеси при възникването и развитието на биологичния живот.
English
Какво е непреодолима сложност?
