Въпрос
Убийство ли е аборта?
Отговор
Темата за аборта е може би един от най-дебатираните проблеми в наши дни. Намирането на откровен отговор на въпроса „убийство ли е аборта ?“ вероятно би дошло от тези, които са правили аборти. Библията е ясна относно факта, че убийството е погрешно (Изход 20:13). В някои случаи обаче Библията не забранява убийството. Очаква се войниците, представляващи страната си, да убиват войници от противниковата страна (Исус Навиев 11:20). Това не е убийство. Животните са били убивани за храна и за жертвоприношение (Изход 24: 5; Битие 9: 3–4). Това също не е убийство.
Убийството се определя като „незаконно, предумишлено отнемане на живот на едно човешко същество от друго“. Убийството е незаконно - тоест убийство, извършено по преценка на едно човешко същество срещу друго, по лични (а не национални) причини. Библията осъжда убийството многократно като характеристика на злото общество (Второзаконие 5:17; Исая 1:21; Осия 4: 2; Матей 5:21). Определянето дали абортът е убийство включва две съображения: първо, дали плодът в утробата е всъщност човек, и, второ, дали абортът може с право да се нарече убийство, тъй като той е законен в повечето страни. Ако убийството е незаконно , това следва, че законното убийство не би било убийство.
Една от причините убийството е забранено на много места е, че е неетично един човек да решава едностранно съдбата на друг. Съгласно старозаветния закон, убиец не е бивал убиван, освен ако пред множество свидетели: „Който убие някого, този убиец да бъде умъртвен според думите на свидетели; обаче не бива само един свидетел да свидетелства против някого, за да бъде умъртвен. “ (Числа 35:30). По време на война войниците не убиват за собствени цели; по-скоро те убиват в национален интерес - ако се борят за почтена нация, националният интерес ще бъде да се защититят невинни цивилни от някаква заплаха. Абортът е различен. Абортът е убийство въз основа на едностранната преценка и избор на майката. Такова убийство на беззащитните е неетично това трябва да определя аборта като убийство във всяко общество - освен ако плодът не е човек. Ако плодът е просто маса от безлична тъкан или нещо по-малко от човешко същество, прекратяването на живота му не би се сблъскало със същото етично предизвикателство и не би се считало за убийство.
Е, плодът човек ли е? Или е нещо друго? Биологически погледнато, човешкият живот започва от зачеването. Когато яйцеклетката на майката и спермата на бащата се съберат, те се комбинират и създават нов низ от ДНК, който е персонализиран и напълно уникален. ДНК е кодирана информация, план за растежа и развитието на новия човек. Не е необходимо да се добавя повече генетичен материал; зиготата в утробата е също толкова човешка, колкото и майката, в чиято утроба живее плодът. Разликата между плода и всеки от нас е възрастта, местоположението и нивото на зависимост. Когато една майка прекъсне процеса на развитие на плода, тя унищожава уникален живот.
Библията ясно посочва концепцията за началото на човешкия живот. Самсон каза: „Тогава той ѝ откри цялото си сърце: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назорей на Бога още от утробата на майка си. Ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мен и ще отслабна, ще стана като всеки друг човек. “ (Съдии 16:17). Той се позовава на своето неродено аз като на това, което Бог вече е планирал да бъде - назорей. Давид казва: „Защото Ти си създал чреслата ми,
обвил си ме в утробата на майка ми. ”(Псалм 139: 13). Отново виждаме, че Давид се отнася към себе си като към човек в утробата. Тогава той казва: „Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях. ”(Псалм 139: 16). Давид казва, че Бог е планирал всичките му дни, докато е бил още в утробата. Отново, тези доказателства сочат към личността, започваща от зачеването, а не към момента на раждането. Виждаме, че Бог е имал подобен план за живота на Йеремия: „ Преди да ти дам образ в утробата, те познах; и преди да излезеш от утробата, те осветих. Поставих те за пророк на народите. ”(Йеремия 1: 5).
Библията смята плода за неродено дете, планирано човешко същество, което Бог формира от момента на зачеването. В този случай всъщност няма значение какво казва човешката юриспруденция и колко социално или политически е приемлив абортът. Божият закон има предимство. Майка, която реши да абортира детето си, едностранно взема решение да сложи край на живота на друг човек - и това е и винаги е било определението за убийство.
English
Убийство ли е аборта?
