Въпрос
Дали Израил и църквата са едно и също нещо? Дали Бог все още има план за Израил?
Отговор
Тази тема е една от най-противоречивите в днешната църква и тя има важни изводи относно начина, по който тълкуваме Писанието, особено относно последните времена. По-важно тя има важно значение в това, че засяга начина, по който разбираме самата природа и характер на Самия Бог.
Римляни 11:16-36 са записали илюстрацията на маслинено дърво. Този пасаж говори за Израил („естествените“ клони), които са отсечени от маслината, и за църквата („дивите“ клони или издънки), които са присадени на маслината. Тъй като Израил е наречен клони, както и църквата, можем да смятаме, че никоя група не е „цялото дърво“, за да говорим така; вместо това цялото дърво представлява Божиите дела с човечеството като цяло. Следователно Божията програма с Израил и Божията програма с църквата са част от осъществяването на Неговата цел сред хората като цяло. Разбира се това не е предназначено да означава, че някоя от програмите е от малко значение. Както са отбелязали много коментатори, повече пространство се дава в Библията относно Божиите програми с Израил и църквата отколкото всяко друго Божие дело!
В Битие 12 Бог обещал на Авраам, че той ще бъде бащата на голям народ (евреите), евреите ще имат земя, този народ ще бъде благословен над всички други народи, а всички други народи ще бъдат благословени от Израил. Така от началото Бог разкрил, че Израил ще бъде Неговия избран народ на земята, но Неговото благословение няма да бъде ограничено изключително само до тях. Галатяни 3:14 идентифицира природата на благословението, което ще стигне до всички други народи: „така щото благословението, дадено от Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра“. Всички народи по света били благословени от Израил, чрез когото дошъл Спасителят на света.
Божият план за изкуплението е изграден върху завършеното дело на Исус Христос, потомък на Давид и Авраам. Но Христовата смърт на кръста е достатъчна за греховете на целия свят, не само на евреите. Галатяни 3:6-8 заявява: „както с Авраама, който повярва в Бога и му се вмени за правда? Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада; и писанието като предвиде, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: "В тебе ще се благословят всичките народи."“ Накрая Галатяни 3:29 казва: „И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.“ С други думи в Христа вярващите са считани за праведни чрез вяра по същия начин, по който бил Авраам (Галатяни 3:6-8). Ако сме в Христа, тогава сме участници в благословението на Израил и всички народи в изкупителното дело на Христос. Вярващите станали духовните наследници на Авраам. Вярващите не стават физически евреи, но те могат да се радват на същите видове благословение и привилегии както евреите.
Сега това не противоречи, нито обезсилва откровението, дадено в Стария Завет. Божиите обещания в Стария Завет все още са валидни и Божието взаимоотношение с Израил като избран народ сочи към делото на Христос като Изкупител на целия свят. Мойсеевият закон все още е задължителен за всички евреи, които още не са приели Христос като свой Месия. Исус направил това, което те не могли да направят – да изпълни закона във всичките му подробности (Матей 5:17). Като новозаветни вярващи ние не сме повече под проклятието на закона (Галатяни 3:13), защото Христос е поел проклятието върху Себе Си на кръста. Законът служел на две цели: да разкрие греха и неспособността на човечеството (със собствени заслуги) да направи нещо за това, и да ни посочи Христос, който изпълнява закона. Неговата смърт на кръста напълно удовлетворява Божието праведно изискване за съвършенство.
Божиите безусловни обещания не са обезсилени от невярността на човека. Нищо, което правим, не е изненада за Бог и Той няма нужда да приспособява плановете Си според начина, по който се държим. Не, Бог е суверен над всички неща – минали, настоящи и бъдещи – и каквото е предопределил както за Израил, така и за църквта, ще се сбъдне, независимо от обстоятелствата. Римляни 3:3-4 обяснява, че неверието на Израил няма да обезсили Неговите обещания относно тях: „Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност? Да не бъде! но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: „за да се оправдаеш в думите си и да победиш, когато се съдиш.““
Обещанията, дадени на Израил, все още трябва да бъдет спазени в бъдещето. Можем да бъдем сигурни, че всичко, казано от Бог, е вярно и ще се сбъдне, поради Неговия характер и постоянство. Църквата не заменя Израил и не трябва да се очаква символично изпълнение на старозаветните обещания. Когато се чете Писанието, е необходимо да се разграничават Израил и църквата.
English
Дали Израил и църквата са едно и също нещо? Дали Бог все още има план за Израил?
