Въпрос
Какво проповядва богословието „царство в наши дни?
Отговор
Богословието „царство в наши дни" е вярване в харизматичното движение на протестантското християнство, основно в Съединениете щати. Неговите проповедници вярват, че Бог е загубил контрол над света на Сатаната, когато Адам и Ева съгрешили. Богословието казва, че оттогава Бог се опитва да възстаови контрола на света като търси специална група вярващи – известни по различен начина като „народ на завета", „победители" или „Иоиловата армия", — и че чрез тези хора социалните институции (включително правителства и закони) ще бъдат поставени под Божията власт. Те вярват, че тъй като вярващите са обитавани от същия Свети Дух, който обитавал Исус, ние имаме цялата власт на небето и на земята; имаме властта да вярваме в и да извикваме в съществуване на неща, които не са съществували, и така можем да доведем Епохата на Божието Царство.
Сред най-противоречивите догми на богословието е вярването, че светското или нехристиянско общество няма никога да успее. Така богословието „царство в наши дни" се противопоставя на разделението между държава и църква. Други вярвания включват представата, че като Тялото Христово ние сме Христос. С други думи ние всички имаме божествена природа. Учителите на богословието „царство в наши дни" също отричат Грабването като чувство на възхищение или вълнение, когато Господ се върне да получи Царството от нашите ръце. С други думи всеки ще бъде „грабнат" емоционално, когато Той се завърне. Също сред небиблейските вярвания е представата, че всички пророчества за бъдещия Израил – и в Стария, и в Новия Завет – се отнасят до Църквата.
Богословието „царство в наши дни" вижда Второто Пришествие на Исус в два етапа: първо чрез плътта на вярващите (и в частност плътта на днешните апостоли и пророци) и после лично да поеме Царството, предадено Му от побеждаващите. Преди Второто Пришествие побеждаващите трябва да очистят земята от всички зли влияния. Последователите на „царството в наши дни" твърдят, че Исус не може да се върне докато всички Негови врагове не бъдат поставени под краката на Църквата (предполагаме включително и смъртта).
Въпреки че има хора, които вярват в някои, но не във всички учения на богословието „царство в наши дни", те имат общо ученията, изложени по-горе, които всички са извън основното християнство и всички те отричат Писанието. Първо, представата, че Бог е „изгубил контрол" върху нещо е абсурдна, особено представата, че Той има нужда от човешките същества да Му помогнат да си възстанови контрола. Той е суверенният Господ на вселената, пълен и свят, съвършен във всичките Си качества. Той има пълен контрол над всички неща – минали, настоящи и бъдещи – и нищо не са случва извън Неговата заповед. Всичко протича според Неговия божествен план и цел и нито една молекула не се движи по собствена воля. „Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще го осуети? И ръката Му е простряна, и коя ще я върне назад?" (Исая 14:27). Що се отнася до хората, които имат „силата да вярват в и да приведат в съществувание неща, които не са били", тази сила принадлежи само на Бог, който не се отнася благо към онези, които биха се опитали да я узурпират от Него. „Помнете това, и покажете се мъже, Докарайте ги на ума си, вие престъпници. Помнете предишните неща от древността: Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно; Който зове хищна птица от изток, От далечна земя мъжа по намерението Си; Да! рекох, и ще направя да стане; Намислих, и ще го извърша" (Исая 46:8-11).
Тяхното отричане на Грабването на църквата е също небиблейско. Обяснението, че грабването не е нищо повече от обхващането на хората от възторжени чувства, пренебрегва факта, че такова прилагане на термина „грабнат" е строго идиоматичен израз, присъщ на английския език, а не на гръцкия. „Бях изцяло „грабнат" от филма" (или друго чувство) не е еквивалентно на "harpazo" в 1 Солунци 4:17, 2 Коривняни 12:2-4 и Откровение 12:5, използван да опише телесното грабване в Небето, и Деяния 8:39, където Филип е телесно „грабнат" от Духа на друго място.
Що се отнася до това, че сме Христос и че имаме божествена природа, ние не сме Христос, въпреки че наистина участваме в Неговата божествена природа (2 Петрово 1:4) при спасението с обитаването на Светия Дух . Но Христос е втората личност на Бога и никой не става Бог. Това е лъжа от бащата на лъжите, Сатаната, който първи я е казал в Едемската градина, когато изкушил Ева с „ще бъдете като Бог" (Битие 3:5).
Представата, че Църквата е заменила Израил и че изпълнението на пророчествата за Израил се отнасят до църквата, е известна като богословие на заместването и е небиблейска. Обещанията за Израил ще бъдат изпълнени в Израил, а не в църквата. Божиите благословения за Израил са вечни и не подлежат на отменяне.
Накрая, второто пришествие на Христос ще бъде, когато Той, а не хората, победи враговете Си и постави всичко под краката Си. Описанието на второто идване в Откровение 19 е описанието на могъщ воин, който идва да изправи всичко, а не такъв, който идва на земя, вече изчистена и готова Той да я управлява. Стих 15 е ясен: „Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий." Ако земята е била „изчистена от всички зли влияния", както вярват поддръжниците на богословието „царство в наши дни", защо Той се нуждае от остър меч да порази народите и защо все още съществуват гнева и яростта на Бог против тях?
Богословието „царство в наши дни" е още едно в дългата опашка от фалшиви, небиблейски и подвеждащи човешки философии, чиито напразни фантазии се стремят да очовечат Бог и да обожествят човек. Следва да се избягва.
English
Какво проповядва богословието „царство в наши дни?
