Въпрос
Какво казва Библията относно съдебния процес/ даването под съд?
Отговор
1 Коринтяни 6:1-8 определено нарежда на вярващите да не ходят на съд един срещу друг. Показването на това, че християните не са в състояние да си прощават взаимно и да съгласуват своите собствени различия, е всъщност показване на духовно поражение. Защо някой човек да иска да стане християнин, ако християните имат също толкова много проблеми и са точно толкова неспособни да ги разрешат? Въпреки това, има някои случаи, когато един съдебен процес би могъл да бъде подходящ начин за действие. Ако се следва библейския модел за помирение (Матей 18:15-17) и нередовната страна все още греши, в някои случаи, съдебното дело може да е правилното нещо. Това трябва да бъде направено само след много молитва за мъдрост (Яков 1:5) и консултации с духовното ръководство.
1 Коринтяни 6:4 заявява „Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии онези, които от църквата се смятат за нищо?” Целият контекст на 1 Коринтяни 6:1-6 се занимава със спорове в църквата, но Павел препоръчва съдебната система, когато говори за съдебни решения, отнасящи се за неща, свързани с този живот. Павел има предвид, че що се отнася до живота извън църквата, той е причината съдебната система да съществува. Павел казва, че църковните проблеми не трябва да се отнасят до съдебната система, а трябва да се обсъждат в рамките на църквата.
Деяния, глава 21, започвайки от стих 26, се говори за Павел, който е арестуван и неправомерно обвинен в нещо, което не е извършил. След това римляните го взеха и в глава 22, започвайки от стих 24 четем, „Хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него. И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?” Павел използва римския закон и неговото гражданство, за да се защити. Няма нищо погрешно в това да използваш съдебната система, ако става с правилен мотив и чисто сърце.
1 Коринтяни 6:7 заявява, „Даже преди всичко е голям недостатък у вас, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? Защо по-добре да не бъдете ограбени?” Това, за което е загрижен Павел тук, е свидетелството на вярващия. Би било далеч по-добре за нас да ни бъде отнето правото, или дори да бъдем оскърбени, отколкото да отдалечим един човек още по-далеч от Христос, отвеждайки го в съда. Кое е по-важно, правната битка или битката за вечната душа на човека?
В заключение, трябва ли християните взаимно да се водят на съд относно църковни въпроси? Абсолютно не! Трябва ли християните да се съдят един друг по граждански дела? Ако това може да бъде избегнато по някакъв начин, не. Трябва ли християните да се съдят с нехристияни за граждански дела? Отново, ако може да се избегне, не. Все пак, в някои случаи, като например защитата на нашите собствени права (както в примера на Апостола Павел), може да бъде подходящо да се преследва юридическа защита.
English
Какво казва Библията относно съдебния процес/ даването под съд?
