Въпрос
Какво представлява левиратният брак?
Отговор
Левиратният брак е буквално "брак със девер". Думата "левират", която няма нищо общо с племето Леви, идва от латинската дума levir, "брат на съпруга". В древни времена, ако мъж е починал без дете, обичайно е било нежененият брат на мъжа да се ожени за вдовицата, за да осигури наследник на починалия. Вдовицата се е омъжвала за девера си и първият син, роден в този съюз, се е считал за законен потомък на починалия ѝ съпруг.
В Библията виждаме няколко примера за левиратен брак. Първият е историята на Тамар и Онан в Битие 38. Тамар е била омъжена за Ер, син на Юда. Ер умира и оставя Тамар бездетна (Битие 38:6-7). Решението на Юда е да следва стандартната процедура на левиратния брак: той казва на брата на Ер - Онан: "Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер, и въздигни потомството на брат си" (стих 8). Онан беше повече от готов да преспи с Тамар, но за съжаление нямаше желание да има дете от нея: " Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брат си" (стих 9). С други думи, Онан се възползва егоистично от левиратния брак. Той е искал секс със снаха си, но умишлено е избягвал да я оплоди. Бог нарече действията на Онан "нечестиви" и го уби (стих 10).
Левиратният брак става част от Закона във Второзаконие 25:5-6. Там на израилтяните е заповядано да се грижат за жени, чиито съпрузи са починали, преди да имат деца. Нежененият брат на починалия мъж носел отговорността да се ожени за неговата снаха: Бог нарича това "длъжността на девера" (Второзаконие 25:5). Божията цел за левиратния брак е посочена: "И първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия си брат, за да не се изличи името му от Израил" (стих 6). В древен Израил предаването на фамилното име и наследството в рамките на едно племе са били жизненоважни (вж. Числа 36:7 и 1 Царе 21:3).
Друг пример за левиратен брак в Библията е историята на Рут и Вооз. Първият съпруг на Рут умира, без да остави дете (Рут 1:1-5). По-късно Рут среща във Витлеем богат земевладелец на име Вооз, който се оказва роднина на покойния съпруг на Рут (Рут 2:20). Рут моли Вооз да бъде неин "роднина-изкупител", т.е. да се ожени за нея и да запази земята, която съпругът ѝ е притежавал (Рут 3:9). Вооз се съгласява, но уведомява Рут, че има още един роднина, който е по-близък; задължението да се ожени за Рут и да откупи земята ѝ пада първо върху него (стих 12). Както се оказа, по-близкият роднина официално прехвърли правото си на откупуване на Вооз, разчиствайки пътя на Вооз да се ожени за Рут и "да запази името на мъртвия с неговия имот" (Рут 4:5).
В Матей 22 Исус се сблъсква със садукеите със сложен въпрос, основан на изискването на Закона за левиратен брак: "Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си; също и вторият, и третият до седмия. А след всички тях умря и жената. И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?" (Матей 22:24-28). Исус прекъсва хипотезата и учи на реалността на възкресението (стихове 29-32).
Левиратният брак е изпаднал в немилост в съвременния юдаизъм и днес е повече или по-малко изчезнала практика. Но съществуването му сред древните израилтяни, дори преди Мойсеевия закон, показва значението, което се отдава на продължаването на семейната линия и запазването на божествено определеното наследство.
English
Какво представлява левиратният брак?
