Въпрос
Може ли човек да живее без Бога?
Отговор
Противно на претенциите на атеистите и агностиците през вековете, човек не може да живее без Бога. Хората може да имат смъртно съществуване без да признават Бог, но не и без факта, че Бог съществува.
Като Създател, Бог сътвори човешкия живот. Да кажем, че човек може да съществува без Бог означава да твърдим, че часовникът може да съществува без часовникар или че може да съществува история без разказвач. Ние дължим своето съществуване на Бога, по чийто образ сме направени (Битие 1:27). Нашето съществуване зависи от Бога, независимо дали ние признаване Неговото съществуване или не.
Като Този, който поддържа живота, Бог постоянно дава живот (Псалм 104:10-32). Той е живот (Йоан 14:6) и цялото творение се държи от силата на Христос (Колосяни 1:17). Дори онези, които отхвърлят Бога, получават своята храна от Него: „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Матей 5:45). Да мислим, че човек може да живее без Бог означава да предположим, че един слънчоглед може да продължи да живее без светлината или розата без вода.
Като Спасител, Бог дава вечен живот на тези, които вярват. В Христос е живота, който е светлина на хората (Йоан 1:4). Исус дойде, за да можем да имаме живот „ и да го имаме изобилно” (Йоан 10:10). На всички, които полагат упованието си в Бога е обещана вечност с Него (Йоан 3:15-16). За да може човек да живее – и то истински – той трябва да познава Христос (Йоан 17:3).
Без Бог човек има само физически живот. Бог предупреди Адам и Ева, че в деня, когато го отхвърлят, със сигурност ще умрат (Битие 2:17). Както знаем те не се подчиниха, но не умряха физически още на същия ден; те умряха духовно. Нещо в тях умря – духовният живот, който бяха познали, общението с Бога, свободата да Му се наслаждават, невинността и чистотата на тяхната душа – всичко това умря.
Адам, който беше създаден да живее и да общува с Бог, беше проклет с напълно плътско съществуване. Това, което Бог бе предвидил да отиде от пръст към слава, сега щеше да отиде от пръст в пръст. Точно като Адам, човекът без Бог днес все още функционира в едно земно съществуване. Той може да изглежда щастлив; все пак има радост и приятни неща в този живот. Но дори тези наслади и удоволствия не могат да бъдат изпитани напълно без връзка с Бога.
Някои хора, които отхвърлят Бог, изпълват живота си с развлечения и забавления. Техните плътски занимания сякаш им дават безгрижно и доволно съществуване. Библията казва, че в греха може да има определена степен на удоволствие (Евреи 11:25). Проблемът е, че е временно; животът в този свят е кратък (Псалм 90:3-12). Рано или късно хедонистът, подобно на блудния син в притчата, открива, че светските удоволствия не траят дълго (Лука 15:13-15).
Все пак не всеки, който отхвърля Бог, е празен търсач на удоволствия. Има много неспасени хора, които живеят дисциплиниран, трезвен живот – дори щастлив и изпълнен със смисъл живот. Библията предоставя определени морални принципи, които са от полза на всеки в този свят – вярност, честност, самоконтрол, и пр. Но отново, без Бог човекът има само този свят. Спокойното преминаване през този живот не ни гарантира, че сме готови за отвъдното. Вижте притчата за богатия земевладелец в Лука 12:16-21 и разговорът на Исус с богатия (но много морален) младеж в Матей 19:16-23.
Без Бог човек не се реализира, дори в този смъртен живот. Човек няма мир с ближния си, понеже не е в мир със себе си. Хората са неспокойни в себе си, защото нямат мир с Бога. Самоцелното търсене на удоволствие е белег за вътрешен смут. Търсачите на удоволствия в историята откриват отново и отново, че временните развлечения на живота отстъпват и след тях настава по-дълбоко отчаяние. На хората им е трудно да се освободят от постоянното чувство, че „нещо не е наред”. Цар Соломон се отдаде да търси всичко, което може да му предложи този свят, и записа своите открития в книгата Еклесиаст.
Той откри, че знанието, само по себе си, е напразно (Еклесиаст 1:12-18). Разбра, че удоволствията и богатството са безсмислени (2:1-11), че материализмът е глупост (2:12-23), и богатствата са мимолетни (глава 6). Той заключи, че животът е дар от Бога (3:12-13), и че единственият мъдър начин да го изживеем е да се боим от Бога: „Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека - защото Бог ще доведе всяко дело на съда над всичко скрито, било то добро или зло” (12:13-14, Верен).
С други думи, животът не се състои само във физическо измерение. Исус подчерта това, когато каза: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което идва от Божиите уста” (Матей 4:4). Не хлябът (материалното) ни поддържа живи, но Божието Слово (духовното). Безполезно е да търсим в себе си лекарство за всичките си нещастия. Човек може да намери живот и смисъл само, когато признае Бога.
Без Бог съдбата на човек е ада. Човекът без Бог е духовно мъртъв; когато неговият физически живот свърши, той ще се изправи пред вечно отделяне от Бога. В разказа на Исус за богаташа и Лазар (Лука 16:19-31) богатият човек живеел приятен и охолен живот без да мисли за Бога, докато Лазар страдал през живота си, но познавал Бога. След своята смърт и двамата напълно разбрали сериозността на избора, който били направили приживе. Богатият човек осъзнал, макар и твърде късно, че животът е нещо повече отколкото стремеж към богатства. Междувременно Лазар намира утеха в рая. И за двамата краткият период на тяхното земно съществуване бледнее в сравнение с постоянното състояние на техните души.
Човек е уникално творение. Бог е вложил чувство за вечност в сърцата ни (Еклесиаст 3:11) и то може да намери удовлетворение само в самия Бог.
English
Може ли човек да живее без Бога?
