Въпрос
Възможно ли е да обичаш един човек без да го харесваш?
Отговор
Библията ни казва, че Божията воля е да обичаме другите хора с богоугодна любов. Призовани сме да обичаме „ближния си като себе си“ (Лука 10:27) и дори се казва„ обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост.“ (Лука 6: 27-28). Исус каза на учениците Си в нощта преди разпятието Си: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.” (Йоан 13:34). Във всеки от тези примери гръцката дума за любов е агапао, чиято основна характеристика е саможертвата. Това не е любов на братска привързаност или емоционална връзка, както често се смята. По-скоро любовта агапао или агапе търси най-доброто за своя обект. Саможертвената любов не се основава на чувство, а на решителен акт на волята, радостна решимост да поставим добруването на другите над нашето собствено. Ясно е, че този тип любов е невъзможен с нашите собствени сили. Само чрез силата на Светия Дух можем да се подчиняваме на Божиите заповеди, включително заповедта за любов.
Исус каза, че трябва да обичаме, както Той ни възлюби. Всъщност, как обичаше Той? „ Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ (Римляни 5:8). Със сигурност няма да се харесаме на всички, нито сме призвани. Въпреки това, когато започнем да обичаме някого с Божията любов, отношението ни към този човек се променя. Психологически ние не сме способни да имаме нагласи и действия, които са непоследователни. Когато започнем да показваме любов чрез действията си, отношението ни ще последва. Любовта все още ще бъде избор, но постепенно ще се превърне в такъв, към който и сърцето ще е по-благосклонно.
Когато разглеждаме взаимоотношенията на Исус с другите, виждаме, че Той доброволно общува с всички видове – грешници, бирници, фарисеи, садукеи, римляни, самаряни, рибари, жени, деца – без да се съобразява с гледната точка на обществото към тях. Исус обичаше тези хора и се отнасяше към тях с любов, но това не винаги изглеждаше приятно. Той изрече груби думи на онези, които Му се противопоставиха, но го направи, защото така беше най-добре за тях. Той пожертва Своето време, Своята емоционална енергия и Своята мъдрост за онези, които Го мразеха, защото знаеше, че това или ще ги доведе до спасително познание за Него, или ще ги отблъсне завинаги. Така или иначе те имаха полза от Него. Това е същността на това да обичаме враговете си – да им говорим истината с любов (Ефесяни 4:15), независимо колко ни струва да го направим.
Още веднъж, това не означава, че ще харесвате всеки човек или дори ще го уважавате повече от това, че е създаден по Божия образ. Бог ни е дал разум, за да разбираме, до известна степен, сърцата на другите. Ние също сме създадени по Божия образ и не трябва ненужно да се излагаме на опасност като се доверяваме на някой, който не е достоен за това доверие. Исус се изплъзна от тълпите, защото познаваше сърцата им и трябваше да защити Себе Си (Йоан 5:13; 6:15). Въпреки това, когато се уповаваме изцяло на Христос и търсим мъдрост и святост чрез молитва и Писанията, ние естествено ще развием любов към другите – богоугодна любов, която жертва себе си, като търси най-доброто за тях – независимо има харесване или не.
English
Възможно ли е да обичаш един човек без да го харесваш?
