Въпрос
Какво казва Библията за късмета?
Отговор
Терминът "късмет" се използва, за да се опише нещо, което се смята за случайно събитие. В много случаи "късмет" се използва специално за описание на положително или желано събитие или някаква печалба, която изглежда е случайна. Основният въпрос е дали нещата се случват по случайност? Ако е така, тогава може да се говори за късмет или нещастие. Но ако те не се случват случайно, тогава е неуместно да се използват тези термини. В Еклисиаст 9:11-12 се казва: "Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая. Защото и човек не знае времето си; както рибите, които се улавят в жестока[a] мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките синове в лошо време, когато то внезапно ги връхлети." Голяма част от това, което Еклисиаст споделя, е от гледната точка на човек, който гледа на живота на земята без Бога, или на живота "под слънцето". От такава гледна точка - като изключим Бог от картината - изглежда, че има добър късмет и лош късмет.
Един бегач в състезание може да е най-бърз, но тъй като някой пред него се спъва, той се спъва в него, пада и не печели състезанието. Какъв лош късмет за него? Или пък един цар-воин може да има най-силната армия, но някоя "случайна" стрела, изстреляна случайно във въздуха от никому неизвестен вражески войник, случайно да прониже бронята му на най-уязвимото място (2 Летописи 18:33), което да доведе до смъртта на този цар и до загуба на битката. Какъв лош късмет за цар Ахав? Въпрос на късмет ли е било това? Като прочетем цялата книга 2 Летописи 18, откриваме, че Бог е имал пръст във всичко това от самото начало. Войникът, изстрелял стрелата, изобщо не е знаел за нейната траектория, но Бог в Своята суверенна воля през цялото време е знаел, че тя ще означава смъртта на нечестивия цар Ахав.
Подобно "случайно" събитие се случва и в книгата на Рут. Тя се грижи за овдовялата си свекърва, търси нива, за да събере зърно и да ги изхрани. "Рут отиде и започна да събира класове в нивата след жътварите. И стана така, че тя попадна на нивата, която принадлежеше на Вооз, човек от рода на Елимелех." (Рут 2:3). Елимелех е бил съпруг на нейната свекърва, Ноемин, така че Вооз е бил неин роднина и е бил щедър към Рут. Когато Рут се завръща у дома с много повече зърно, отколкото Ноемин очаквала, "Свекърва ѝ каза: Къде събира днес класове? Къде работѝ? Благословен да бъде онзи, който те е приел. Рут обясни на свекърва си на чия нива беше работила: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз. Ноемин каза на снаха си: Благословен да бъде от Господа онзи, който не лиши от милостта си нито живите, нито умрелите. После добави: Този човек е от нашия род, наш близък сродник.". (Рут 2:19-20). Така че Ноемин не вижда това като "случайно" събитие, а като Божия промисъл, както правят и други по-късно (Рут 4:14).
В Притчи 16:33 е посочен общ принцип: "Жребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа." Това се отнася до използването на хвърлянето на жребий (подобно на хвърлянето на монета или хвърлянето на зарове) за решаване на определени съдебни дела. Случаят с Ахан в Исус Навин 7 е пример, в който принципът от Притчи 16:33 се използва за намиране на виновната страна. В Притчи 18:18 се казва нещо подобно: "Жребият прекратява разприте и решава между силните". Отново идеята е, че Божието провидение играе определяща роля за резултатите от хвърлянето на жребий, така че съдебните конфликти да могат да бъдат разрешени, независимо колко големи са споровете. В Притчи 16:33 се посочва, че нещо толкова случайно като хвърлянето на зарове или на монета не е извън суверенния контрол на Бога. И следователно резултатите от него не са просто случайни.
Божият суверенитет включва два аспекта. Божията активна воля или суверенитет би включвал нещо, което Той предизвиква да се случи, като например воденето на нечестивия цар Ахав в битка (2 Летописи 18:18-19). Смъртта на Ахав не е просто резултат от случайно изстреляна стрела, а както разкрива 2 Летописи 18, Бог активно ръководи събитията, които водят Ахав в битката, и използва тази случайно изстреляна стрела, за да изпълни Своята воля, която е замислил за Ахав в този ден.
Пасивната Божия воля включва това, че Той позволява, а не предизвиква нещо да се случи. Глава 1 от книгата Йов илюстрира това с това, което Бог позволява на Сатана да направи в живота на Йов. Тя се проявява и в злото, което Бог позволява на братята на Йосиф да сторят на Йосиф, за да постигнат по-голямо добро - добро, което Йосиф разбира едва след години (Битие 50:20).
Тъй като нямаме открехнати завеси, за да видим какво се случва в небето, не можем винаги да определим дали активната или пасивната Божия воля участва в събитията в живота ни, но знаем, че всички неща, които се случват, са под властта на Неговата воля, независимо дали е активна или пасивна, и следователно нищо не е въпрос на случайност. Когато човек хвърля заровете, за да играе настолна игра, Бог може понякога да накара заровете да паднат по определен начин, но по-често в такива несъществени случаи Той може да позволи на заровете да паднат така, както определят Неговите природни закони, без да има активно участие. Но дори когато Той не участва активно, начинът, по който заровете падат, все още е под Неговия суверенитет.
Така е и с всяко събитие от живота; без значение колко е малко (Матей 10:29-31) или колко е голямо (Даниил 4:35; Притчи 21:1), Бог е суверен над всичко (Ефесяни 1:11; Псалм 115:3; Исая 46:9-10) и затова нищо не е въпрос на случайност.
От човешка гледна точка нещата може да изглеждат случайни, но в цялото Писание ясно се вижда, че Бог контролира цялото Си творение и по някакъв начин е способен да използва „случайното“ действие на природния закон, свободната воля на добрите и злите хора и злите намерения на демоните и да съчетае всички тях, за да изпълни Своята добра и съвършена воля (Битие 50:20; Йов 1 и 42 глава; Йоан 9:1-7). Конкретно на християните е дадено обещанието, че Бог съдейства за доброто на онези, които Го обичат и са призовани според Неговото намерение (Римляни 8:28).
English
Какво казва Библията за късмета?
