Въпрос
Каква е разликата между изявяване на присъствието на Святия Дух и Божието всеприсъствие?
Отговор
Божието всеприсъствие е Неговата характеристика да бъде навсякъде по едно и също време. Той е всеприсъстващ дори и да не преживяваме Неговото присъствие; Той е тук дори и да не Го разпознаваме. Божието изявено присъствие е, разбира се, Неговото присъствие направено явно – да осъзнаем ясно и убедително фактът, че Той е със нас.
Божието всеприсъствие се прилага към всяка личност от Троицата: Бог Отец (Исая 66:1), Бог Син (Йоан 1:48) и Бог Святи Дух (Псалм 139:7-8). Фактът, че Бог е всеприсъстващ може и може и да не предизвика специално преживяване при нас. Все пак, Божието изявено присъствие е резултат от Неговото взаимодействие с нас ясно и непогрешимо. Именно тогава ние преживяваме Бога.
Библията записва как всяко лице от Троицата се изявява Своето присъствие в живота на отделни хора. Бог Отец е говорил на Мойсей в горящата къпина, в Изход 3 гл. Бог е бил с Мойсей през цялото време, но тогава, там, „навътре в пустинята", близо планината Хорив (Изход 3:1), Бог избира да се изяви на Мойсей. Бог Син изявява Себе си чрез въплъщението, както казва и Йоан 1:14: "И Словото стана плът и живя[a] между нас;" На Петдесятница Святият Дух се изявява на вярващите в горницата: " И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят". (Деян. 2:2–4). Резултатът от това, че Бог изяви присъствието си в живота на учениците е един преобразен свят (Деяния 17:6).
Богословски, ние знаем, че Бог е всеприсъстващ, но този факт не се разбира ясно с нашите сетива. Това е реалност, но тази реалност може да не изглежда истинска на повечето хора, които нямат съзнание за Божието присъствие. Те чувстват, че Той е далечен, не е близо, и това чувство става тяхната възприета реалност.
Ние познаваме, че Бог изявява Своето присъствие от опит. Изявеното присъствие на Святия Дух може да не е видимо или чуваемо, или да можем да го усетим физически, но въпреки това, можем да преживеем Неговото присъствие. Във време, което Той избере, Святият Дух изявява Своето присъствие и нашето богословско познание става и наше познание от опит. Запознаване с вярата води до познаване на Бога.
В Псалм 71, цар Давид се моли в своето нещастие на един любящ, милостив и праведен Бог. Цар Давид разбира, че Бог е с него, и това е причината той да се моли. Към края на своята молитва, цар Давид казва: Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, пак ще ме съживиш и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш. Ще уголемиш величието ми
и отново ще ме утешиш." (Псалм 71:20–21). Божието присъствие е било скрито за определено време в живота на цар Давид и това е време на „много и тежки притеснения"; но Давид се доверява отново да познае изявеното Божие присъствие чрез време на почит и добрини.
Бог никога не изоставя Седрах, Мисах и Авденаго. За определено време, обаче, изглежда, че единственият властимащ е цар Навуходоносор, който е бил смъртно разгневен на тези трима евреи. Царят, без да има съзнание за Божието всеприсъствие, хвърля тримата мъже в огнената пещ. И тогава Бог изявява Своето присъствие: Тогава цар Навуходоносор, ужасѐн, стана бързо и продума на съветниците си: Не хвърлихме ли сред огъня трима вързани мъже? …той каза: Ето, виждам четирима развързани мъже, които ходят сред огъня, без да са засегнати от пламъците; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете." (Данаил 3:24–25). Реалността на Божието присъствие става разпознаваема дори за един езически цар. Това е изявяване на Божието присъствие.
Ние никога не можем да изгубим Божието присъствие, на практика, но можем да изгубим усещането за Неговото присъствие. Няма такъм момент, в който Бог да не присъства в нас, но има моменти, когато Бог не е изявен сред нас. Понякога Неговото присъствие не е ясно или очевидно за човешкото око и човешкия дух. Това е една причина, поради която сме призовани да „ходим чрез вяра, а не чрез виждане" (2 Кор. 5:7). Божието всеприсъствие може да съществува и без ние да го осъзнаваме. От друга страна, не можем да не осъзнаем Божието изявено присъствие. Цялата идея на Божието изявено присъствие е да го осъзнаем.
Вярващите винаги имат Святия Дих в себе си. Библията учи за въплъщението на Святия Дух: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? " (1 Коринтяни 6:19). Духът няма да бъде отнет от нас. Той е нашият Утешител, нашият Помощник докато Исус не се върне (Йоан 14:16). По това време самият Исус ще бъде с нас – изявен и завинаги.
Но въплъщението на Святия Дух не е същото като изявеното присъствие на Святия Дух. Всеки вярващ човек преминава през периоди, в които не се „чувства" спасен или има дни, в които човек върши работата си без да осъзнава присъствието на Святия Дух в него. Но тогава има и периоди, когато същия въплътен Дух посещава вярващия по специален, изявен начин. Това може да бъде чрез песен, която Святият Дух да напомни; може да бъде случайна среща с приятел; може да бъде подтик за молитва, желание да се изучава Словото или необяснимо чувство за мир – Духът не е ограничен в това как да изяви Себе си. Важното е, че Той прави Себе си разпознат. Той е нашият Утешител. „чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда" (Римляни 8:15-16).
Трябва ли да имаме доверие в Божието всеприсъствие, дори и да не чувстваме, че Той е с нас? Абсолютно. Бог, който не лъже, казва, че никога няма да ни остави, никога няма да ни забрави (Евреи 13:5). Трябва ли, също така, да търсим Божието изявено присъствие? Абсолютно. Не че се уповаваме на чувствата, или търсим знак, но очакваме Утешителят да даде утеха на Своите си — и с радост признаваме, че имаме нужда от Неговата утеха.
English
Каква е разликата между изявяване на присъствието на Святия Дух и Божието всеприсъствие?
