Въпрос
Какво трябва да се направи ако съпругът и съпругата не се съгласяват за десятъка/колко да се дарява?
Отговор
Когато съпругът и съпругата не са съгласни относно „десятъка“ или колко да дават на местната църква и други служения, това може да предизвика раздор. Първо, важно е да се знае, че християните, които живеят в новия завет не са задължени да дават десятък от 10% от доходите си. Бог постановява десятъка на Израил в старозаветната икономика. Десятъкът е бил практика още преди да бъде даден законът (Битие 14:20), а Левит 27:30 казва, че хората трябва да дават десятък от земята, семената или плодовете на дърветата, тъй като всичко принадлежи на Господ. Във Второзаконие 14:22 Моисей говори за хората, за които Бог казва: „Непременно да даваш десета част от всичките си произведения, които си посял, които нивата ти произвежда всяка година.“ Народът на Израил трябва да донесе една десета от целия си принос и да го върне на Господа. Десятъкът поддържа скинията и по-късно храма, както и свещеничеството.
Днес нашите десятъци и дарения са дар от любов, който даваме на Бог в благодарност за благословенията, които получаваме като Негови деца. Ние не сме под закона на старозаветната икономика, а в ерата на благодатта. Нашите десятъци и дарения са начин да подкрепим Божието дело в нашите местни църкви, както и мисионерските начинания.
Когато даваме на Господа, трябва да го правим с радостно сърце. „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце." (2 Коринтяни 9:6-7). Да даваме импулсивно или да с цел да компенсираме нещо друго няма да ни помогне духовно, нито ще донесе благословение в дома ни.
В Божия ред съпругът и съпругата са едно (Марк 10:8). В идеалния случай съпругът и съпругата трябва да обсъдят своите дарения и да постигнат взаимно съгласие както за подходящата сума, така и за подходящите места за даряване въз основа на библейските принципи. Ако има несъгласие относно даването, съпругата не може да узурпира властта на съпруга си и да даде вместо него или да се опита да го спре да дава. Като прави това, съпругата поема духовното водачество (Ефесяни 5:22-33) върху себе си и това е извън Божия ред. Съпругите трябва да ходят в подчинение на Божията заповед и да се подчиняват като на Него (Ефесяни 5:22). По същия начин съпрузите трябва да се подчиняват на Бог и да обичат жертвоготовно жените си (Ефесяни 5:22-33). Съпругът трябва с молитва да обмисли предложението на жена си и в крайна сметка да следва ръководството на Господ. Ако някой от съпрузите е невярващ, същите принципи продължават да важат. Съпругът, като глава на семейството, носи крайната отговорност за решенията за дарителство.
Подчинението на Божия ред ще донесе благословение и благодат да устояваме във вярата. Бог има Своя начин да направи това, което трябва и ние можем уверено да застанем отстрани и да наблюдаваме, без да се натоварваме да изправяме това, което смятаме за погрешно. В 1 Царе намираме този вечен принцип: „И Самуил каза: Всеизгарянията и жертвите по същия начин ли са угодни на Господа, както послушанието на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни.“ (1 Царе 15:22).
English
Какво трябва да се направи ако съпругът и съпругата не се съгласяват за десятъка/колко да се дарява?
