Въпрос
Справяне със свекървата/тъщата…?
Отговор
Месещата се свекърва/тъща, която изисква, контролира и се намесва в живота на своя син/дъщеря и снаха/зет, е това, което Библията нарича „човек, който се меси в чужди работи" (1 Тимотей 5:13). Значението на гръцката дума, която е преведена „човек, който се меси в чужди работи" в пасажа на 1 Тимотей, означава „самоназначил се надзирател на чуждите работи". Надзираванетое това, с което са ангажирани някои свекърви/тъщи или поне в което са обвинявани. Този вид поведение е дразнещо, обезсърчително и противно на Божия план за семейството.
Очевидно, динамиката в такава ситуация е обезсърчителна. Свекървата/тъщата може да прави тези неща, защото никой друг в семейството не й е поставил граници. Следователно, тя става арогантен „тиранин". Може би тя даже не осъзнава колко натрапчива и контролираща е. За нея това може да бъде само „обич". Ако случаят е такъв, вероятно задушевен разговор ще прочисти атмосферата. Ако тя разбере какво прави и го прави нарочно дори след като е била помолена да престане, тогава няма нищо, което можете да направите, за да го промените.
Независимо от коя страна на семейството идва намесата, тя е покушение срещу свещеността на брака и нарушава Божията заповед за брака „остави и се прилепи" (Битие 2:23-24). Мъжът и жената напускат своите родни семейства и започват ново семейство и те трябва да се обичат и защитават един друг. Съпруг, който позволява на своята майка или тъща да се месят в неговия брак, не живее според заповедта, дадена на съпрузите в Ефесяни 5:25-33. Трябва да бъдат поставени граници и после да бъдат отстоявани независимо от срещаната съпротива. Реалността е, че хората се отнасят с нас по начина, по който им позволяваме да се отнасят с нас. Ако им разрешим да потъпкват свещеността на нашето семейство, тогава това ще е каквото те правят. Никой, нито дори нашето разширено семействозаедно с родителите ни няма правото да нарушава уединението на нашия дом и това е отговорността на съпруга да пази тази интимност. Той трябва да поеме инициативата внимателно, но твърдо, да обясни на своята тъща, че това, което прави, е неправилно и да я увери, че такова поведение не може да бъде понасяно.Той трябва да й напомни, че Бог му е поверил отговорността за неговото семейство и да се откаже от каквато и част от тази отговорност към него означава да не се подчини на Бог. Той трябва също да я увери, че той и неговата съпруга все още я обичат, но че взаимоотношението се е променило и сега той е отговорен. Това е Божият модел за семейството и начинът, по който нещата ще бъдат. После двойката трябва да отстоява здраво своето решение.
Какво можем да направим, за да реагираме на месещата се свекърва/тъща? Можем да направим избор да не й позволяваме да отнема мира на ума ни.Може да не сме способни да променим начина, по който другите се държат, но е наш избор как откликваме на тяхното поведение. Можем да позволим на действията на другите хора да ни дразнят или можем да изберем да го предадем на Бог и да Му позволим да използва това да ни заздрави духовно. Нашият собствен отговор на този вид ситуация е този, който подклажда нашето чувство на безсилие. Само ние можем да спрем нашето емоционално изхабяване, което представлява позволяване на действията на свекървата/тъщата да бъдат арбитър на нашия мир.Нейното поведение не е наша отговорност, но нашият отклик е.
Трябвада се отнасяме с уважение и любов към родителите и роднините по сватовство, но не трябва да позволяваме да бъдем въвлечени от нашите емоции. Най-добрият начин да се освободите от враг е да го направите съюзник. Това се прави чрез Божията благодат. Християните могат винаги да дават благодатта на прошката (Ефесяни 4:32). Това може да не спре свекървата/тъщата да се меси, но ще бъде източник на сила и мир, които да отстояваме (Ефесяни 6:11-17). Единственото място да намерим истински мир на сърцето е в личното взаимоотношение с Бог чрез Христос. Само тогава можем да отговорим като си почиваме в Неговия мир.
English
Справяне със свекървата/тъщата…?
