Въпрос
Какво се случва с онези, които никога не са чували за Исус? Бог ще осъди ли човек, който никога не е чувал за Него?
Отговор
Всички хора са отговорни пред Бога, независимо дали са „чули за Него” или не. Библията ни казва, че Бог ясно е изявил Себе Си в природата (Римляни 1:20) и в сърцата на хората (Еклесиаст 3:11). Проблемът е, че човешкия род е грешен; ние всички отхвърлихме това знание за Бога и се разбунтувахме срещу Него (Римляни 1:21-23). Независимо от Божията милост, Бог би ни предал на грешните желания на сърцата ни, позволявайки ни да открием колко безполезен и нещастен е живота, отделен от Него. Това Той го прави за онези, които Го отхвърлят (Римляни 1:24-32).
Всъщност проблема не е в това, че някои хора не са чували за Бога. По-скоро проблемът е, че те са отхвърлили онова, което са чули и лесно се вижда в природата. Второзаконие 4:29 заявява, „Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки от вас ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.” Този стих учи един важен принцип: всеки, който истински търси Бога, ще Го намери. Ако човек наистина иска да познава Бога, Бог ще направи Себе Си познат.
Проблемът е, че „няма никой разумен, няма кой да търси Бога” (Римляни 3:11). Хората отхвърлят знанието за Бог, което е представено в природата и в техните собствени сърца и вместо това решават да се покланят на „бог”, който сами са създали. Глупаво е да разискваме справедливостта на Бог, изпращащ някой в ада, който никога не е имал възможността да чуе благовестието за Христос. Хората са отговорни пред Бога за това, което Бог вече им е изявил. Библията казва, че хората са отхвърлили това знание и затова Бог е справедлив, осъждайки ги в ада.
Вместо да обсъждаме съдбата на онези, които никога не са чували, ние, като християни, би трябвало да даваме най-доброто от себе си, за да се убедим, че те чуват. Ние сме призовани да разпространяваме Евангелието сред народите (Матей 28:19-20; Деяния 1:8). Фактът, че хората отхвърлят знанието за Бог, изявено в природата, трябва да ни мотивира да разгласяваме добрата вест за спасение чрез Исус Христос. Само чрез приемане на благовестието за Божията милост чрез Господ Исус Христос хората могат да бъдат спасени от греховете си и избавени от вечно отделяне от Бог в ада.
Ако ние приемем, че онези, които никога не са чували Евангелието, са спасени по Божия милост, ще си навлечем страшен проблем. Ако хора, които никога не са чували благовестието, са спасени... ние трябва да се погрижим никой изобщо да не чуе Евангелието. Най-лошото нещо, което ние бихме могли да направим, е да споделим Евангелието с някого и той или тя да го отхвърли. Ако това се случи, той или тя ще бъде осъден. Хората, които не са чули Евангелието, трябва да бъдат осъдени иначе няма никакъв мотив за евангелизиране. Защо да увеличаваме риска от хора, които е възможно да отхвърлят благовестието и да осъдят себе си – когато те по-преди са били спасени поради факта, че никога не са чували Евангелието?
English
Какво се случва с онези, които никога не са чували за Исус? Бог ще осъди ли човек, който никога не е чувал за Него?
