Въпрос
Къде са отишли старозаветните вярващи, когато са починали?
Отговор
Старият Завет учи за живот след смъртта и че всички хора са отишли на място на съзнателно съществуване, наречено Шеол. Грешниците били там (Псалом 9:17; 31:17; 49:14; Исая 5:14), а също и праведниците (Битие 37:35; Йов 14:13; Псалом 6:5; 16:10; 88:3; Исая 38:10).
Новозаветният еквивалент на Шеол е Хадес. Преди Христовото възкресение Лука 16:19-31 показва, че Хадес е разделен на две царства: място на утеха, където бил Лазар, и място на страдание, където бил богаташът. Думата „ад" в стих 23 не е превод на „Геена" (място на вечно страдание), а „Хадес" (място на мъртвите). Мястото на утеха на Лазар навсякъде е наречено „Рай" (Лука 23:43). Между тези две места на Хадес е „утвърдена голяма бездна" (Лука 16:26).
Исус е описан като слязъл в Хадес след смъртта си (Деяния 2:27, 31; сравенето Ефесяни 4:9). При възкресението на Исус Христос изглежда, че вярващите в Хадес (т.е. обитателите на Рая) били преместени на друго място. Сега Раят е горе вместо долу (2 Коринтяни 12:2-4).
Днес, когато умре вярващ, той е „дошъл при Господ" (2 Коринтяни 5:6-9). Когато умре невярващ, той последва старозаветните невярващи в Хадес. При последния съд Хадес ще бъде изпразнен пред Големия бял трон, където неговите обитатели ще бъдат съдени преди да влязат в огненото езеро (Откровение 20:13-15).
English
Къде са отишли старозаветните вярващи, когато са починали?
