Въпрос
Какво означава да сме една плът в брака?
Отговор
Терминът „една плът” идва от разказа в Битие за сътворението на Ева. Битие 2:21-24 описва процеса, с който Бог сътвори Ева от ребро, взето от страната на Адам, докато той спеше. Адам позна, че Ева е част от него – те всъщност бяха „една плът.” Терминът „една плът” означава, че точно както нашите тела са едно цяло и не може да бъдат разделени на части и все още да бъдат цели, така Бог е предвидил същото и за брачните отношения. Вече няма две същества (два индивида), но сега има едно същество (една женена двойка). Този нов съюз има няколко страни.
Доколкото става въпрос за емоционалната връзка, новият съюз има предимство над всички предишни и бъдещи отношения (Битие 2:24). Някои брачни партньори продължават да поставят по-голяма тежест на връзките с родителите, отколкото на тези с новия партньор. Това е рецепта за нещастие в брака и е извращение на първоначалното намерение на Бог човек да „остави и да се привърже”. Подобен проблем може да се появи, когато единият от съпрузите започне да се привързва повече към дете, за да задоволи емоционалните си нужди, отколкото към своя партньор.
Двойката трябва да стане едно в емоционално, духовно, интелектуално, финансово и във всяко друго отношение. Както една част от тялото се грижи за всички части на тялото (стомахът смила храна за тялото, мозъкът командва тялото за доброто на всички, ръцете работят заради тялото и пр.), така всеки партньор в брака трябва да се грижи за другия. Всеки един от съпрузите не трябва повече да счита спечелените пари като „моите” пари, а да гледа на тях като на „нашите.” Ефесяни 5:22-23 и Притчи 31:10-31 дава приложението на това „единство”, съответно в ролята на съпруга и на съпругата.
Физически те стават една плът и резултатът на тази една плът се намира в децата, които техният брачен съюз произвежда; тези деца притежават сега специален генетичен състав, специфичен за техния съюз. Дори в сексуалната страна на техните отношения съпругът и съпругата вече не трябва да считат телата си като свои собствени, но като принадлежащи на другия партньор (1 Коринтяни 7:3-5). Нито трябва да се фокусират върху собственото си удоволствие, но да дават наслада на своя партньор.
Единството и желанието да бъдат от полза един на друг не става автоматично, особено след грехопадението на човечеството. В Битие 2:24 се казва на мъжа да се „привърже” към жена си. Думата включва в себе си две идеи. Едната е да се „прилепи” към жена си, което е илюстрация на сплотеността на брачната връзка. Другият аспект е „да преследва усърдно” съпругата си. Това „преследване” трябва да продължи и след ухажването, което води до брака, и трябва да остане през целия брак. Плътската тенденция е да се прави това, „което ми харесва”, а не да се мисли какво ще бъде от полза за съпруга или съпругата. Този егоизъм е рутината, в която често попадат семействата след свършването на „медения месец.” Вместо всеки партньор да мисли само за това, че не са задоволени неговите нужди, той или тя трябва да останат фокусирани върху посрещането на нуждите на другия.
Колкото и хубаво да е двама души да живеят заедно и да си задоволяват един на друг потребностите, Бог има по-висше призвание за брака. Сега съпрузите трябва да служат заедно на Христос като едно и да възпитат децата си да служат на Бога (1 Коринтяни 7:29-34; Малахия 2:15; Ефесяни 6:4), както са служили на Христос с живота си преди да се оженят (Римляни 12:1-2). В Деяния 18 глава Прискила и Акила са добри примери за това. Когато двама женени души се стремят да служат заедно на Христос, радостта, която дава Духът, ще изпълни техния брак (Галатяни 5:22-23). В Едемската градина присъстваха трима (Адам, Ева и Бог) и имаше радост. Затова, ако днес Бог е центърът в брака, ще има и радост. Истинското и пълно единство в брака е невъзможно без Бога.
English
Какво означава да сме една плът в брака?
